Европейските лидери провеждат нови разговори след срещата си в Белия дом с Володимир Зеленски, тъй като остава несигурност дали Владимир Путин е готов да се срещне с украинския президент.
„Коалицията на желаещите“, съсъпредседателствана от Кийр Стармър и Еманюел Макрон, първо се събра виртуално, преди да се присъедини към видеоразговора, организиран от председателя на Европейския съвет Антониу Кошта. Тази вълна от дипломатическа активност идва след безпрецедентното съвместно посещение със Зеленски в Белия дом, целящо да призове Доналд Тръмп да заеме по-твърда позиция спрямо Путин, само дни след техния приятелски саммит в Аляска.
В понеделник Тръмп и няколко европейски лидери във Вашингтон заявиха, че Путин е съгласил да проведе лични разговори със Зеленски през идващите седмици в опит да сложи край на три-и-половин-годишната война в Украйна. Макрон предложи Женева като възможно място за срещата, а високопоставен американски служител каза пред Ройтерс, че Унгария също се разглежда. Въпреки това, Москва все още не е потвърдила, че такава среща – която ще бъде първата между двамата лидери след инвазията – се планира.
Помощникът на Кремъл Юри Ушаков заяви само, че Путин и Тръмп обсъдиха идеята за „повишаване на нивото на представителите“ в украинските преговори, без да изясни какво означава това или да спомене за възможна тристранна среща с Тръмп и Зеленски. Във вторник руският външен министър Сергей Лавров заяви пред държавната телевизия, че всяка среща между руския и украинския президент ще изисква задълбочена подготовка.
В интервю за Fox News Тръмп призна, че Путин може да не иска да постига споразумение, като добави, че руският лидер ще се окаже в „тежка ситуация“, ако това е така.
В основата на разговорите във вторник между европейските съюзници беше въпросът какви сигурностни гаранции могат да бъдат предложени на Украйна. Зеленски описа тези гаранции като „ключов въпрос, начална точка за прекратяване на войната“ и приветства индикацията на Тръмп, че САЩ са готови да участват в такова споразумение. Зеленски каза, че гаранциите ще бъдат „формализирани по някакъв начин през следващата седмица или 10 дни“, въпреки че този срок може да се окаже предизвикателен предвид темпото на дипломацията, включваща Белия дом на Тръмп.
В публикация в социалните мрежи Тръмп спомена, че разговорите в Белия дом включват планове европейските страни да предоставят сигурностни гаранции на Украйна, като САЩ действат като „координатор“. Великобритания и няколко европейски съюзника предложиха „сили за увереност“, които могат да бъдат изпратени в Украйна в рамките на бъдещо мирно споразумение, за да възпират по-нататъшна руска агресия. Тези планове биха изисквали силна американска подкрепа, но Тръмп се въздържа да изпраща американски войски като гарантори. Вместо това, той каза, че САЩ са готови да помогнат с въздушни операции.
Москва отхвърли всяка възможност за разполагане на персонал на НАТО в Украйна, като изрази твърдата си опозиция към такива сценарии. Други предложения за сигурностни гаранции включват западните съюзници да предложат на Украйна защита по модела на Член 5, подобно на колективния отбранителен ангажимент на НАТО.
В изявление след понеделната среща в Белия дом италианският министър-председател Джорджа Мелони заяви, че макар Украйна да няма да се присъедини към НАТО, западните съюзници ще се ангажират с клауза за колективна сигурност, гарантираща, че Украйна получава подкрепа от всички партньори, включително Съединените щати. САЩ заявиха, че са готови да действат, ако бъдат нападнати отново. Зеленски категорично отхвърли всяко споразумение, което би ограничило размера на украинската армия, подчертавайки, че силна армия е от съществено значение за сигурността на страната. Тази позиция директно противоречи на условията, които Путин по-рано посочи като приемливи за прекратяване на войната.
Въпреки че западните лидери се опитаха да звучат оптимистично и поздравително към Тръмп в Белия дом, разделението между исканията на Русия и готовността на Украйна за компромиси остава широко. Все още има значителна несигурност относно това какво всъщност предложи Тръмп и дали Путин се съгласи с нещо по време на срещата в Аляска. Някои се притесняват, че Тръмп може да е преувеличил резултатите и да е сгрешил в преценката си за готовността на Москва за компромис.
Понеделната среща в Белия дом не внесе яснота относно териториалните условия на Путин. Руският лидер настоява Украйна да се изтегли от Донецк и Луганск, докато Зеленски категорично отказва да се откаже от която и да е територия извън текущо окупираните или да легитимира контрола на Москва.
Някои анализатори твърдят, че въпреки дипломатическата активност, е достигнат малък истински напредък в прекратяването на конфликта. „Нищо не се случи в Анкъридж на 15 август. Нищо не се случи вчера във Вашингтон“, написа бившият френски посланик в САЩ Жерар Аро в X. „Путин, Зеленски и европейските лидери бяха облекчени: избегнаха Тръмп да взема нежелани решения. Бе триумф на празната неяснота и безсмислените обещания.“
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси относно европейските лидери, обсъждащи сигурностни гаранции за Украйна след разговори с Тръмп, предназначени да бъдат ясни и полезни за широк кръг читатели.
Въпроси за начинаещи
1. Какво представляват сигурностните гаранции за Украйна?
Сигурностните гаранции са формални, дългосрочни обещания от други страни да предоставят на Украйна военно оборудване, обучение, разузнаване и икономическа подкрепа, за да се защитава срещу бъдеща агресия, главно от Русия.
2. Защо европейските лидери обсъждат това сега?
Те го обсъждат спешно поради скорошните избори за президент на САЩ и разговорите с Доналд Тръмп. Съществува сериозно притеснение, че американската подкрепа за Украйна може да се промени при ново управление, така че европейските страни планират как да гарантират, че отбраната на Украйна остава силна, дори и без пълното участие на САЩ.
3. Кой участва в тези дискусии?
Ключови европейски лидери от страни като Германия, Франция, Великобритания и Полша, както и представители на Европейския съюз и НАТО. Те координират своя отговор въз основа на сигнали от потенциалното ново американско управление.
4. Какво общо има Доналд Тръмп с това?
Като номиниран за републиканския президентски кандидат, неговите минали изявления предполагат, че той може да настоява за бързо, преговаряно прекратяване на войната, което може да бъде неблагоприятно за Украйна или значително да намали военната и финансовата помощ на САЩ. Европейските лидери се подготвят за тази възможност.
Въпроси за напреднали
5. Как биха изглеждали тези гаранции, водени от Европа?
Те вероятно биха включвали многогодишно ангажиране за финансиране на покупки на оръжие, помощ за модернизиране на украинската армия и потенциално разполагане на войски в съседни страни за обучение и възпиране, без да се изпращат войски за бојни действия на НАТО в самата Украйна.
6. Кое е най-голямото предизвикателство при създаването на тези гаранции?
Основното предизвикателство е запълването на потенциалния вакуум, оставен от Съединените щати. САЩ са най-големият доставчик на военна помощ на Украйна. Европейските отбранителни индустрии увеличават производството, но ще са необходими време и огромно количество координирано финансиране, за да се достигне това ниво на подкрепа.
7. С какво това се различава от присъединяването на Украйна към НАТО?
Присъединяването към НАТО би предоставило на Украйна защитата на Член 5, което означава, че нападение срещу Украйна ще се счита за нападение срещу всички членове на НАТО, изискващо колективен военен отговор. Тези сигурностни гаранции са мощна алтернатива, но не достигат до пълното автоматично задължение за взаимна отбрана.
