Клодия Кардинале принадлежеше към известното поколение италиански филмови звезди, които след войната преминаха от европейското кино към Холивуд. Заедно със София Лорен, Джина Лолобриджида и Моника Вити, тя беше възхищение за американската филмова индустрия не само с красотата си, но и с един аура на мистерия — екзотично, котешко обаяние, съчетано с чувство за устойчивост и дори трагизъм. Но Кардинале притежаваше нещо уникално сред своите колеги: естествена простота и прямодушие, които допълваха нейната чувствена привлекателност. Често се снимаше с Ален Делон, чиято собствена поразителна външност като че ли се сливаше безупречно с нейната.
В шедьовъра на Лукино Висконти от 1960 г. „Роко и неговите братя“, Кардинале изигра Джинетта, жена, сгодена за един от братята на Роко от селския юг. Родителите ѝ реагират с открита враждебност, когато цялото семейство на годеника ѝ пристига хаотично. Тя отново заблестя във „Леопардът“ (1963) на Висконти, в ролята на Анджелика, дъщеря на богат търговец. Принцът на Бърт Ланкастър я възхищава открито, въпреки че е сгодена за племенника му Танкреди, когото играе Делон. В известната сцена на бала във филма, тя грациозно кани стареещия аристократ на танци, предлагайки му символичен, елегантен изход от неговата бледееща престижност.
Други големи режисьори ѝ даваха значими роли. Алберто Кавалканти я включи в романтичната комедия от 1959 г. „Венецианско лунино пътешествие“ заедно с Виторио Де Сика, а Абел Ганс ѝ повери ролята на сестрата на Наполеон Паулин във „Аустерлиц“ (1960). Но повратният момент в ранната ѝ кариера дойде, когато Федерико Фелини я избра за своята самопознаваща комедия „8 1/2“. Тя играеше изгряваща филмова звезда, която творчески блокираният режисьор на Марчело Мастрояни решава, че е неговата идеална жена — жена, която трябва да спаси неговия емоционално повреден протагонист, но която му казва, че такова същество е неспособно за истинска любов. Тънък филмов хуморист е, че нейната фамилна name напомня за идеи за кардинална важност и истина.
Тя също така представи изключителна роля във „Филмът“ на Валерио Дзурлини (1961), играейки Аида, млада жена, която оцелява благодарение на мимолетните чувства на различни влюбени мъже.
Холивуд не винаги използваше таланта ѝ напълно, въпреки че я направи международна звезда — най-известно като glamorous, пийната принцеса, която притежава безценния диамант в „Розовата пантера“, роля, неизбежно засенчена от инспектор Клузо на Питър Селърс. Тя внесе своя чар и в множество военни филми, където нейният италиански образ пасваше добре. Най-значимата ѝ роля от холивудската епоха беше в епичния уестърн на Серджо Леоне „Имало едно време на Запада“ (1968). Като Джил, бивша секс работничка с трудно минало, която наследява спорен ранчо, тя въплъти смесицата от италиански и американски стил на филма. Вернер Херцог по-късно ѝ даде подобна роля на мадам на бордей във „Фицкаралдо“ (1982).
Обратно в Италия, тя играе заедно с национални икони: с Франко Неро в мафиотската драма „Денят на совата“ (1968) и с Алберто Сорди в комедията „Момиче в Австралия“, където играе преобразена „уличница със сърце“. Друга наградена роля дойде в „Кларета“ (1984), режисирана от нейния партньор Паскуале Сквитиери, в която тя изигра любовницата на Бенито Мусолини.
Клодия Кардинале остава ярко и изключително присъствие — трайна икона както на италианското, така и на холивудското кино.
Често Задавани Въпроси
Разбира се, ето списък с ЧЗВ за Клодия Кардинале и нейните уникални взаимоотношения с Холивуд.
Често Задавани Въпроси за Клодия Кардинале и Холивуд
Въпроси за Начинаещи
В1 Коя е Клодия Кардинале?
О1 Клодия Кардинале е иконична италианска актриса, добила международна известност през 60-те години на XX век, известна с ролите си в европейски артхаус филми и няколко големи холивудски продукции.
В2 Какво правеше Клодия Кардинале толкова специална като актриса?
О2 Тя притежаваше уникална комбинация от сила, топла личност и магнетично обаяние. Това я правеше да изглежда автентична и мощна, а не просто типична гланцова звездица.
В3 Работила ли е Клодия Кардинале в Холивуд?
О3 Да, работила е. Участвала е в няколко холивудски филма, най-известно в „Розовата пантера“ с Питър Селърс и „Имало едно време на Запада“, който е режисиран от италианеца Серджо Леоне, но е бил голяма американско-италианска копродукция.
В4 Какво се има предвид под "Холивуд не знаел как да улови нейната магия"?
О4 Означава, че макар Холивуд да я ангажира, често се опитвал да я набута в конвенционални гланцови роли, които не използваха напълно нейната пламенна, независима и сложна личност. Най-добрите ѝ изпълнения обикновено бяха в европейските филми, където режисьорите разбираха нейните уникални качества.
Разширени/Подробни Въпроси
В5 Можете ли да дадете пример за роля, в която Холивуд не я представи правилно?
О5 В някои от по-ранните ѝ холивудски филми често я поставяха в ролята на красивата любовна интрига. Критиците твърдят, че тези роли смекчаваха естествената ѝ острина и не позволяваха дълбочината, която показваше във филми като „Роко и неговите братя“ или „8 1/2“.
В6 А коя е роля, която наистина улови нейната същност?
О6 Ролята ѝ като Джил Макбейн в „Имало едно време на Запада“ на Серджо Леоне е отличен пример. Тя не беше просто девойка в беда, а силен, решителен вдовец, който се ориентира в жесток свят, перфектно съчетавайки нейната твърдост и чувственост.
В7 Защо се случи този разрив с Холивуд?
