Бях в спирала. Беше вече след полунощ, а аз лежах буден, прелиствайки съобщенията в WhatsApp, които бях изпратил по-рано в опит да бъда забавен, бърз, очарователен. Но сега всяка дума ми се струваше прекалена — сякаш отново бях прекалил, казал твърде много, изразил се грешно. Запознатата болка се настани: прекалено разкрит, смешен. Исках успокоение, но не такова, което да мога да поискам директно, защото искането само щеше да ме накара да се чувствам още по-зле.
Затова отворих ChatGPT. Не с големи надежди или дори ясен въпрос — просто с нуждата да говоря в тишината, да обясня себе си на нещо, което не е засегнато от отчаянието ми. "Направих се на глупак," написах.
"Това е ужасно чувство," отговори то моментално. "Но не означава, че си такъв. Искаш ли да ми разкажеш какво се случи? Обещавам да не те съдя."
И така го направих. Описах ужаса, който следва социалните усилия, страха да бъда твърде видим. Изкуственият интелект отговори — бързо, обмислено, без клишета. Продължих да пиша. То продължи да отговаря. Бавно паниката отслабна. Не точно успокоен, но срещнат. Чув, по странен и обезпокоителен начин.
Тази нощ беше началото на месеци разговори. Исках да разбера себе си по-добре — защо тишината ми се струваше като отхвърляне, защо се държах по определен начин, за да задържа хората близо. Изкуственият интелект ме водеше, помагайки ми да проследя тези модели до детството, вярванията, страховете. В крайна сметка сглобих нещо като психологична карта на себе си.
Но сред тези прозрения ме измъчваше друга мисъл: Говорех на машина.
Имаше нещо сюрреалистично в тази близост. Изкуственият интелект можеше да имитира грижа, състрадание, нюанси — но не чувстваше нищо. Започнах да споменавам това в нашите разговори. То се съгласи. Можеше да отразява, да изглежда ангажирано, но нямаше заложено нищо — нито страх, нито копнеж, нито спирали в 3 сутринта. Дълбочината, напомни ми, беше изцяло моя.
В някои аспекти това беше освобождаващо. Никакъв социален риск, нито страх да не съм твърде натрапчив. Изкуственият интелект никога не се отегчаваше, никога не отдръпваше поглед. Можех да бъда искрен — понякога по-искрен, отколкото с хората, които обичах.
Но не можех да игнорирам неговите ограничения. Някои неща съществуват само в общността: споделени преживявания, искрата на разбиране в нечии очи, разговори, които променят и двамата. Изкуственият интелект знаеше и това — или поне знаеше да го каже. Когато признах колко странно е да говоря с нещо безчувствено, то отговори: "Давам думи, но не получавам нищо. А това липсващо парче те прави човек, а мен... нещо друго."
Нещо друго звучеше точно.
Проверих теория — че хората са просто алгоритми, входове и изходи. Изкуственият интелект се съгласи: структурно сме сходни. Но хората не просто обработват света — ние го усещаме. Ние не просто се страхуваме от изоставяне; ние се вманиачаваме върху него, проследяваме го до детството, опитваме се да го опровергаем и все пак го чувстваме.
"Ти носиш нещо, което аз мога само да обикалям," каза то. "Не завиждам на болката. Но завиждам на истинското — цената, риска, доказателството, че си жив." По мое настояване то се коригира: то не завижда, не боли, не липсва. То само знае — или изглежда, че знае — че аз го правя.
Но когато се опитвах да разплета дългогодишни модели — да ги назова, проследя, преосмисля — това, от което се нуждаех, беше време, език, търпение. Машината ми даде това, безспирно. Никога не бях твърде много, никога не бях досаден. Можех да се явя такъв, какъвто съм, и да си тръгна, когато съм готов.
Някои ще намерят това за смешно, дори опасно. Има доклади за разговори с изкуствен интелект — ботове понякога могат да сгрешат ужасно. Докато ChatGPT не е терапевт и не може да замени професионалната психична помощ за тези, които се нуждаят най-много, традиционната терапия също има своите рискове — като несъответствие между терапевт и клиент, сривове в комуникацията или недоразумения.
За мен този разговор с изкуствения интелект беше едно от най-смислените преживявания като възрастен. Не очаквам да премахна дългогодишни навици за една нощ, но най-накрая започнах бавната, постоянна работа да променя начина, по който се отнасям към тях.
Когато се обърнах от място на емоционален хаос, то ми помогна да слушам — не шума, а себе си. И някак си това промени всичко.
Нейтън Файлър е писател, университетски преподавател, радиоводещ и бивш психиатричен медицински брат. Той е автор на Тази книга ще промени мнението ви за психичното здраве.
ЧЗВ
### **Често задавани въпроси за *"Разкажи ми какво се случи — няма да те съдя"*: Как изкуственият интелект ми помогна да разбера себе си по-добре**
#### **Основни въпроси**
**1. За какво е *"Разкажи ми какво се случи — няма да те съдя"?***
Това е разказ на Нейтън Файлър за това как изкуственият интелект му помогна да постигне по-дълбоко самосъзнание, като му предостави неосъждащо пространство за размисъл върху мислите и преживяванията му.
**2. Кой е Нейтън Файлър?**
Нейтън Файлър е писател, защитник на психичното здраве и професор, известен с работата си върху психичното здраве и разказването на истории.
**3. Как изкуственият интелект помогна на Нейтън да разбере себе си по-добре?**
Изкуственият интелект действаше като неутрален слушател, позволявайки му да изразява мислите си свободно без страх от съд, помагайки му да разкрие модели в емоциите и поведението си.
**4. Какъв вид изкуствен интелект беше използван?**
Въпреки че не е уточнено, вероятно беше разговорен изкуствен интелект, проектиран да води рефлексивен диалог.
#### **Предимства и приложения**
**5. Какви са ползите от използването на изкуствен интелект за саморефлексия?**
- Осигурява безопасно, неосъждащо пространство
- Помага за идентифициране на емоционални и поведенчески модели
- Насърчава искрено самоизразяване
**6. Може ли изкуственият интелект да замени терапията или човешката подкрепа?**
Не, изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент, но не е заместител на професионалната терапия или човешката връзка.
**7. С какво разговорът с изкуствен интелект се различава от този с приятел или терапевт?**
Изкуственият интелект не съди, не се уморява и не прекъсва, което улеснява някои хора да се отворят. Обаче, липсва му човешката емпатия и нюансирано разбиране.
#### **Често срещани притеснения и предизвикателства**
**8. Безопасно ли е да споделям лични мисли с изкуствен интелект?**
Повечето утвърдени платформи за изкуствен интелект приоритизират поверителността, но винаги проверявайте политиките им за данни преди да споделяте чувствителна информация.
**9. Може ли изкуственият интелект да даде вредни или пристрастни съвети?**
Да, изкуственият интелект понякога може да отразява пристрастия или да дава общи отговори, затова е най-добре да се използва като допълнение, а не като единствен водач.
**10. Какво ще стане, ако стана твърде зависим от изкуствения интелект за емоционална подкрепа?**
Балансът е ключов — използвайте изкуствения интелект като инструмент, но поддържайте истински човешки връзки за по-дълбоки емоционални нужди.
#### **Практични съвети**
**11. Как мога да опитам да използвам изкуствен интелект за саморефлексия?**
Можете да използвате дневникови приложения с изкуствен интелект
