Скура, Мароко: оазисен град, толкова безвременен, че сякаш е от друг свят.
Като стъпвам в оазиса, първото, което забелязвам, е спадането на температурата. После долавям птичи песни и шумоленето на палмовите листа. Острата слънчева светлина омеква, а аз усещам мириса на вода...