В сряда Китай обяви плановете си за бъдещи намаления на емисиите на парникови газове, което предизвика остри критики от експерти, нарекли целите твърде слаби, за да предотвратят глобална катастрофа. Като втора по големина икономика в света и далеч най-големият емитент на въглероден диоксид, решенията на Китай за това колко бързо и дълбоко ще премине към нисковъглероден модел ще играят ключова роля в определянето дали глобалните температури ще останат в безопасни граници.
Китай се стреми да намали емисиите си с 7% до 10% от пика им до 2035 г. — много под 30%-ното намаление, което според експертите е едновременно постижимо и необходимо. Планът беше обявен от президента Си Дзинпин по време на среща на върха на Общото събрание на ООН за климатичната криза в Ню Йорк.
Американският президент Доналд Тръмп, който ден по-рано отрече климатичната криза като "измама" в безсвързана реч, не присъстваше на срещата на върха. Си Дзинпин направи загатнато препращане към САЩ, заявив, че "някои страни" не изпълняват климатичните си задължения. Той призова международната общност да остане фокусирана и да гарантира, че правата на развиващите се страни ще бъдат зачитани.
Експерти обаче твърдят, че Китай не демонстрира лидерство с климатичните си ангажименти. Кейси Браун от мозъчния тръст E3G отбеляза, че целта за 2035 г. е критично под необходимото и е несъвместима с усилията на Китай за декарбонизация и със собствената му цел за въглеродна неутралност до 2060 г. Тя предупреди, че без по-амбициозни краткосрочни действия Китай рискува да подкопае доверието в мултилатерализма и лидерството си в чистата енергия.
Някои наблюдатели обаче посочиха, че Китай има история да поставя скромни цели и след това да ги надхвърля. Един инсайдер от климатичната дипломация коментира: "Китай обикновено обещава малко, но предоставя повече."
Бърнис Ли от Chatham House предположи, че глобалният бизнес и други правителства ще се съсредоточат повече върху общата посока на Китай, отколкото върху конкретните детайли на неговите планове. Тя подчерта, че Китай инвестира 625 милиарда долара в чиста енергия миналата година — 31% от световния общ обем — и бумът на чистата енергия в страната вече трансформира световната икономика и намалява използването на въглища в страната.
Националният климатичен план на Китай, част от ангажиментите му според Парижкото споразумение, включва и цели за увеличаване на дела на възобновяемите източници до над 30% от енергийния микс и разширяване на капацитета на вятърната и слънчевата енергия до 3600 гигавата — повече от шест пъти нивото от 2020 г. Чистата енергия вече съставлява над 10% от БВП на Китай и около една четвърт от икономическия му растеж. През последното десетилетие страната намали световните разходи за възобновяема енергия с около 90% чрез износа на продукти като соларни панели и революционизира технологиите за електрически превозни средства и батерии.
Въпреки тези напредъци, Китай остава силно зависим от въглищата, които имат силна политическа подкрепа. Нови въглищни централи все още се разработват, дори след ангажимента от 2021 г. за "постепенно намаляване" на използването на въглища.
Пол Бледсоу, бивш климатичен съветник в администрацията на Клинтън, коментира, че новият ангажимент на Китай е положителен знак, че климатичните им усилия напредват. Преходът към чиста енергия вече започва да намалява емисиите в Китай, но напредъкът не се осъществява достатъчно бързо. Страната би могла да постигне климатичните си цели много по-рано — до края на това десетилетие.
Ключова стъпка би била Китай да се ангажира да затвори много от остарелите си въглищни мини. Тези мини са не само най-големият единичен източник на CO₂ емисии в света, но и отговарят за 20% от световните емисии на метан от изкопаемите горива.
Ангажиментите на Китай ще играят важна роля за предстоящия климатичен среща на върха на ООН КС30 в Бразилия през ноември. Там се очаква всички страни да представят актуализираните си национални климатични планове (НЦП), в съответствие с Парижкото споразумение.
Климатичният шеф на ООН вече призна пред "Гардиън", че обещанията, очаквани в Белем, няма да достигнат необходимото ниво на намаляване на емисиите, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C спрямо доиндустриалните нива — основната цел на Парижкото споразумение.
Предизвикателството за ООН, Бразилия и другите държави, които се надяват да избегнат най-лошите последици от климатичната криза, ще бъде да демонстрират как тези недостатъчни национални цели могат да бъдат засилени и да очертаят глобална стратегия, която върне Парижкото споразумение в правилната посока.
Често задавани въпроси
Често задавани въпроси
Тема: Експерти предупреждават, че целите на Китай за намаляване на емисиите са недостатъчни, за да се предотврати глобална катастрофа
Въпроси за начинаещи
1. Какво представляват целите за намаляване на емисиите?
Целите за намаляване на емисиите са конкретни задачи, които държави или организации си поставят, за да намалят количеството парникови газове, които отделят в атмосферата.
2. Защо целите на Китай за емисии са в новините?
Експерти са загрижени, че настоящите цели на Китай не са достатъчно амбициозни, за да помогнат за избягване на тежки глобални климатични последици, като екстремни времеви условия или покачване на морското равнище.
3. Какво се разбира под "глобална катастрофа" в този контекст?
Става дума за мащабни, необратими вреди, причинени от климатичните промени, като недостиг на храна, разпадане на екосистемите или по-чести природни бедствия, които могат да засегнат хората по целия свят.
4. Защо емисиите на Китай са толкова важни?
Китай е най-големият емитент на парникови газове в света, затова неговата политика оказва съществено влияние върху глобалните климатични усилия.
5. Какво могат да направят обикновените хора по този въпрос?
Можете да намалите собствения си въглероден отпечатък и да се застъпвате за по-силни климатични политики на местно и глобално ниво.
Въпроси за напреднали
6. Как експертите измерват дали целите на една държава са достатъчни?
Целите се сравняват с научни модели, като тези на МГЭИК, които показват с колко трябва да намалеят емисиите, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C.
7. Какви конкретни недостатъци отбелязват експерти в плановете на Китай?
Критиците отбелязват, че целите на Китай позволяват емисиите да достигнат връх до 2030 г. и разчитат значително на въглища в краткосрочен план, въпреки инвестициите във възобновяема енергия.
8. Други големи държави също не достигат ли до целите?
Да, много страни — включително САЩ, Индия и Русия — не са на път да постигнат глобалните климатични цели, но мащабът на емисиите на Китай прави неговия недостиг особено значителен.
9. Какво би било нужно на Китай, за да си постави по-силни цели?
Това би изискало политическа воля, икономически преход от въглища, международен натиск и напредък в зелените технологии, като същевременно се балансира растеж и енергийна сигурност.
10. Как това се отразява на международните климатични споразумения като Парижкото споразумение?
Ако големи емитенти като Китай не засилят ангажиментите си, това би затруднило постигането на целите на Парижкото споразумение.
