Israeli attacks in Gaza have left at least 104 people dead overnight, with the ceasefire appearing more and more unstable.

Israeli attacks in Gaza have left at least 104 people dead overnight, with the ceasefire appearing more and more unstable.

През нощта израелски въздушни удари върху Газа убиха поне 104 палестинци, включително деца, което се явява най-кървавият ден от времето на примирието, посредничено от САЩ, и представлява най-сериозната заплаха за вече крехкото прекратяване на огъня.

Според гражданската отбрана на Газа ударите – сред най-кървавите в двугодишния конфликт – убиха поне 35 деца и раниха 200 души. Атаките дойдоха часове след като Доналд Тръмп заяви, че нищо няма да застраши споразумението за примирие, при чието посредничество той допринесe.

Д-р Мохамед ал-Мугир, директор по хуманитарна поддръжка и международно сътрудничество в гражданската отбрана на Газа, каза пред „Гардиън“, че един от ударите е бил насочен към лагер за онкоболни, известен като лагер „Инсан“.

Жертвите бяха потвърдени от преброяване на АФП, базирано на доклади от медицинския персонал в пет болници в Газа, приели пострадалите.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху нареди ударите във вторник вечерта след сблъсък между палестински бойци и израелски войници. Решението дойде и на фона на нарастващ гняв относно предаването от Хамас на части от тялото на заложник, чиито останки израелските сили бяха намерили преди две години.

Нетаняху свика спешно заседание, за да се справи с това, което той нарече нарушения на примирието от Хамас, докато ультрадесните членове на неговото правителство настояваха за връщане към войната.

В отговор Хамас отложи планираното предаване на останките на друг заложник, което бе насрочено за вторник вечерта, като едновременно с това отрече отговорност за предишната стрелба.

Говорейки пред журналисти на борда на „Еър Форс Уан“ в сряда, Тръмп повтори, че нищо не трябва да застрашава примирието, но настоя, че Израел „трябва да отвърне“, ако негови войници бъдат убити. Той заяви: „Те убиха израелски войник. Така че израелтяните отвърнаха. И трябва да отвърнат.“

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс по-рано беше заявил, че примирието се запазва въпреки „схватките“.

Въпреки това, нощното насилие във вторник подчерта слабостите на примирието, което е нарушавано многократно от началото си. Преди последните удари медийният офис в Газа обвини Израел в 80 нарушения на примирието, довели до 97 палестински смъртни случая и 230 наранявания.

Махмуд Басал, говорител на гражданската отбрана на Газа, описа ситуацията като „катастрофална и ужасяваща“, нарекъл ударите „ясно и явно нарушение на споразумението за примирие“. Той каза пред АФП, че израелските атаки поразиха палатки за пренаселени хора, домове и райони близо до болница в Газа.

На въпрос дали ударите означават възобновяване на пълномащабната инвазия, говорител на IDF (Израелските отбранителни сили) каза във вторник, че военните все още не могат да уточнят мащаба. До сряда IDF обяви, че е възстановила примирието в Газа.

Израелската армия публикува видеозаписи, които според нея показват как членове на Хамас презаравят тяло, за да създадат фалшиво откритие за Международния комитет на Червения кръст, обвинявайки Хамас в опит да създаде погрешно впечатление за усилия за намиране на тела. Хамас не е коментирал тези твърдения.

Събитията разгневиха много израелтяни, като ультрадесните министри Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрих критикуваха Хамас и призоваха Нетаняху да възобнови войната.

Според примирието, влезло в сила на 10 октомври, Хамас трябва да върне останките на всички израелски заложници възможно най-скоро. В замяна Израел се съгласи да предаде по 15 палестински тела за всяко израелско.

Досега Хамас е върнал останките на 15 заложници, като 13 тела все още са в Газа. Групата твърди, че не знае точните места на всички тела, тъй като е загубила връзка с няколко единици, държащи пленници, за които се смята, че са убити при израелски бомбардировки.

Въпреки че Тръмп призна, че някои тела са трудни за извличане, той посочи, че други биха могли да бъдат върнати сега, но не са, вероятно поради проблеми, свързани с разоръжаването на Хамас.

Израел постави разоръжаването на Хамас като основна цел, считайки го за ключово условие за напредък.

Двугодишната война приключи в неделя, когато Халед ал-Хая, главният преговарящ на Хамас, заяви, че оръжията на групата са свързани с наличието на окупация и агресия. Той изясни, че ако окупацията престане, тези оръжия ще бъдат прехвърлени на държавата. Не беше ясно дали има предвид все още несформираната палестинска управляваща институция, за която се очаква да поеме контрола над управлението на Газа след оттеглянето на Хамас.

Често задавани въпроси

Разбира се. Ето списък с често задавани въпроси за скорошното ескалиране в Газа, създаден с ясни и директни въпроси и отговори.

Основни фактически въпроси

1. Какво се случва в момента между Израел и Газа?
Наскорошни израелски военни атаки в Газа доведоха до значителен брой жертви, като през нощта са докладвани поне 104 убити. Този внезапен скок в насилието заплашва предварително установено примирие, правейки го много нестабилно.

2. Защо Израел атакува Газа?
Израелската армия заявява, че тези операции са целеви удари срещу бойни групи като Хамас в отговор на ракетни обстрели или други заплахи, произхождащи от Газа. Конкретният повод за този последен кръг често е предшестващо събитие, като ракетна атака или политически конфликт.

3. Какво е примирие и защо е нестабилно?
Примирието е временно спиране на военните действия, договорено от противоборстващи страни. То се счита за нестабилно, когато едната или двете страни нарушават условията, което води до бързо връщане към насилие, което изглежда се случва сега.

4. Кои са основните групи, участващи в бойните действия?
Основните групи са израелската армия и палестинските бойни групи, действащи в Газа, като Хамас е най-известната.

5. Къде се намира Газа и кой живее там?
Газа, или Ивицата Газа, е малка, гъсто населена територия на средиземноморския бряг, граничеща с Израел и Египет. Тя е дом на над два милиона палестинци.

По-задълбочени контекстуални въпроси

6. Какъв е историческият фон на този конфликт?
Конфликтът има дълбоки корени в десетилетия продължаващ спор за земя и национална идентичност между израелтяни и палестинци. Ключови въпроси включват граници, сигурност, статута на Йерусалим и правата на бежанците.

7. Какво е Хамас и какви са неговите цели?
Хамас е палестинска ислямистка политическа и военна организация, която управлява Ивицата Газа. Тя е определена като терористична група от Израел, САЩ и други. Учредителната ѝ харта призовава за създаването на палестинска държава на територията, която сега е Израел.

8. Каква роля играе блокадата на Газа в това?
Повече от 15 години Израел и Египет поддържат строга сухопътна, въздушна и морска блокада на Газа, посочвайки опасения за сигурността относно Хамас. Тази блокада силно ограничава движението на хора и стоки, допринасяйки за хуманитарна криза и висока безработица.