Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейният екип се сблъскват с нарастваща критика относно спорния митнически договор между ЕС и САЩ, постигнат през юли. Надявам се да видя подобни искания за отговорност по отношение на съучастието на ЕС в текущите действия на Израел в Газа, които мнозина възприемат като геноцид. Такова осъзнаване отдавна е закъсняло.
В продължение на близо две години гледах с отчаяние как европейските правителства не предприемат почти нищо, докато Израел опустошава Газа чрез бомбардировки, целеви удари и налагане на глад след атаката на Хамас на 7 октомври. ЕС разполага с множество санкции, които отказва да приложи — толкова много лостове за влияние, които отказва да задейства. Като най-голям търговски партньор на Израел, осигуряващ 32% от общата му търговия през 2024 г., Блокът има значително влияние. Въпреки това на всяка среща лидерите и външните министри на ЕС не успяват да осигурят необходимото мнозинство за спиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, въпреки натиска от Испания, Ирландия и Словения и въпреки че собствените експерти по правата на човека на ЕС посочват, че Израел нарушава ангажиментите си в тази област.
Дори скромно предложение за частично спиране на участието на Израел в 95-милиардната изследователска програма на ЕС „Хоризон Европа“ — описано от бившия върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика Жозеп Борел като „лоша шега“ предвид мащаба на израелските зверства — остава блокирано от Германия и Италия. Израелските износи към ЕС всъщност се увеличиха в началото на 2024 г. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Берлин спира износа на военно оборудване, което може да се използва в Газа, но това идва след близо две години на непрекъсната военна подкрепа: само Германия одобри лицензи за износ на оръжие на стойност 485 млн. евро през 19-те месеца след 7 октомври.
Разбирам историческата вина на Европа, вътрешните ѝ разделения и дълбоките икономически връзки с Израел. Но е невъзможно да се игнорира една по-неудобна истина: политическият и морален паралич на Европа по отношение на Газа е тясно свързан със структурния расизъм и насилието, с което мнозина черни, кафяви и мюсюлмански европейци се сблъскват всеки ден. За мен е ясно, що се отнася до нагласите към Газа, те са оформени от трайно колониално мислене, вградено във външната политика, търговската политика и политиката за миграция на ЕС. Същата обезчовечаваща логика, прилагана спрямо расово дискриминирани европейци и бежанци от Африка, Азия и Близкия изток, сега е очевидна в изоставянето на палестинския народ от ЕС.
Вътрешните и външните пристрастия на Европа се укрепват взаимно. Тази връзка не е абстрактна — тя е очевидна в неравнопоставеността между отношението към Украйна и Газа. Нелегалната инвазия на Русия в Украйна беше справедливо осъдена от ЕС, който наложи тежки и безпрецедентни санкции на Москва, предостави значителна помощ на Киев и многократно критикува други държави, които не последваха примера ѝ. Животът на палестинците обаче се третира като expendable; тяхното страдание се омаловажава, докато на децата се открадва детството. Страданието в Газа се представя като хуманитарна криза, а не като съзнателен политически избор, без контекст, без политическо измерение и изчистено. Политическите анализатори на ЕС трябва да изслушат, когато палестинско-американският академик Рашид Халиди нарича този конфликт „последната колониална война на модерната епоха“.
Моралното осъзнаване за бездействието на ЕС по отношение на Газа не може да бъде частично или на парчета. То трябва да включва разбиране как миналото и настоящето на Европа се преплитат, не само в Палестина, но и в много от нейните действия на световната сцена. ЕС, който се възприема като защитник на международното право и световната справедливост, трябва да е готов да води тези трудни разговори — всъщност трябва да ги насърчава. Но до голяма степен евроцентричните политически кръгове на Съюза виждат такива дискусии като разделящи.
Без сериозен самоанализ и отдавна закъсняли действия, очевидните двойни стандарти на ЕС ще продължат да подкопават неговата демокрация у дома и доверието в нея в чужбина.
Актуализация на Плана за действие срещу расизма от 2020 г. може да бъде отправна точка. Възможен е напредък, но той изисква мерките за справяне с текущата криза на дискриминацията в ЕС да се основават на трезва преценка на историята на Европа — нещо, което отдавна е закъсняло. Планът за действие на ЕС срещу расизма е в застой, а скорошното изместване на Михаела Муа, първата координатор на Блока по борба с расизма, рискува допълнително да отслаби ангажимента му към равенството в идните години.
Въпреки това натискът нараства — както от обществеността, така и отвътре в институциите на ЕС, включително сред висши служители. Урсула фон дер Лайен, която често е критикувана за силната си произраелска позиция, се изказа срещу плановете на Израел да окупира Град Газа. Но това е далеч от достатъчно. Критиците са прави, осъждайки двойните стандарти на ЕС, пренебрежението му към международното право и вредата, която нанася за собствената си достоверност. Преднамереният пълният окупационен контрол на Израел над Газа трябва да бъде спрян, помощта трябва да бъде доставена незабавно и незабавно трябва да бъде сложен край на огъня.
Смислена оценка на провала на ЕС да действа по Газа не може да игнорира структурния расизъм и трайните колониални нагласи, които продължават да оформя европейската политика. Ситуацията в Газа разбива всякакви илюзии. Решителите на ЕС трябва най-накрая да се изправят пред тези трудни истини и да предприемат конкретни стъпки, за да ги изкоренят.
Шада Ислям е коментатор от Брюксел по въпроси на ЕС. Тя ръководи консултантската фирма „New Horizons Project“.
Имате ли мнение по темите, засягани в тази статия? Ако желаете да изпратите писмо с обем до 300 думи за потенциална публикация в нашата рубрика „Писма до редакцията“, моля, кликнете тук.
Често задавани въпроси
Разбира се. Ето списък с често задавани въпроси относно мнението „Бездействието на ЕС по Газа има име: расизъм“ от Шада Ислям, създаден да бъде ясен и разговорен.
ЧЗВ: Бездействието на ЕС по Газа и обвиненията в расизъм
Въпроси за начинаещи
1. За какво е тази статия?
Това е публицистичен текст, в който се твърди, че колебаещият се и несъгласуван отговор на Европейския съюз към хуманитарната криза в Газа не е просто лоша политика, а в основата си е породен от расизъм.
2. Коя е Шада Ислям?
Шада Ислям е известна коментаторка и експертка по въпросите на ЕС, съсредоточена специално върху отношенията на Съюза с останалия свят, включително Азия, Африка и Близкия изток.
3. Какво се има предвид под „бездействие“?
Става дума за провала на ЕС да предприеме силен, единен и решителен акт — като например да поиска прекратяване на огъня, да наложи последствия или да използва пълната си дипломатическа сила — за да спре насилието и да облекчи хуманитарното страдание в Газа.
4. Какви са основните доказателства за тезата за расизма?
Авторката посочва двойния стандарт: ЕС реагира бързо и единодушно на войната в Украйна, но е дълбоко разделен, бавен и много по-малко решителен в отговора си на кризата в Газа, която засяга палестински животи.
Разширени и подробни въпроси
5. Как авторката определя присъстващия расизъм?
Тя предполага, че не става непременно дума за открита омраза, а по-скоро за по-коварна йерархия на човешкото страдание. Това предполага, че европейските животи се ценят повече и заслужават по-неотложен и състрадателен отговор от арабските и мюсюлманските животи.
6. Дали сложността на ЕС и необходимостта от единодушие не обясняват ли бездействието?
Макар изискването всички 27 държави-членки да се съгласят с външната политика да е сериозна пречка, авторката твърди, че това се използва като извинение. Тя твърди, че ако имаше истинска политическа воля за действие, основано на еднаква загриженост за човешкия живот, лидерите биха намерили начин да преодолеят тези препятствия, както направиха за Украйна.
7. Какви конкретни действия смята авторката, че ЕС трябва да предприеме?
Тя подсказва, че ЕС трябва да използва значителния си икономически и дипломатически потенциал, за да изиска незабавно прекратяване на огъня, да гарантира достъп на хуманитарна помощ и да окаже натиск върху всички страни да спазват международното право, подобно на подхода си спрямо Русия.
