В тиха вечер в Манхатън миналата седмица Карлос Алкарас напускаше италиански ресторант с големия си щаб, когато неочаквано съгледа познато лице: Яник Синър, който вечерваше спокойно. Това бе втори път по време на US Open, в който двамата се озоваха в един и същи ресторант едновременно. Двата тенисисти не можеха да се въздържат да не се засмеят, топло поздравявайки се.
Имайки предвид колко често се срещат, не би било изненадващо, ако вече им омръзнат тези случайни срещи. „На корона ние обичаме да се виждаме, защото това означава, че се представяме добре в турнира, имайки предвид класирането ни“, заяви Синър. „Извън корта понякога се натъкваме един на друг. Не знам дали сме щастливи от това или не.“
В Ню Йорк ги очаква поне още една среща. Първото им общо финалe на US Open е и исторически момент – за първи път в Отворената ера двама тенисисти се изправят един срещу друг в три финала на Големия шлем през един сезон и то в последователни турнири. Това ще бъде техният пети финал подред, като последната им среща се състоя миналия месец в Синсинати, където Синър се отказа при резултат 5-0 поради заболяване.
Залогът не може да е по-висок. Ако Алкарас победи, той ще отнеме световната номер едно ранглиста на Синър.
Не само са далеч пред всички останали, но разликата се увеличава. Въпреки че съперничеството между Алкарас и Синър се изгражда от известно време – те си разделиха четирите големи титли през 2024 г. – до юни не са се изправяли един срещу друг във финал на Голям шлем.
След финала им на Ролан Гарос, който беше завръщането на Синър след тримесечна допинг забрана, реванш на „French Open“ изглеждаше вероятен. На Уимбълдън беше трудно да се представи някой друг освен тези двамата да стигне до финала.
До началото на US Open този финал вече изглеждаше почти неизбежен, освен ако някой не се контузи. Очакването за това съперничество засенчи голяма част от турнира още от първия кръг.
Месец след като Алкарас изведе едно от най-големите възвращения в историята на Ролан Гарос, доказвайки способността си да се справя под натиск, Синър си отмъсти на Уимбълдън. Тази победа сложи край на серията от пет победи на Алкарас и предостави на Синър модел за успех.
Синър надделя над Алкарас с агресивни и неуморни удари от двете страни. Сервираше добре и държеше агресивните връщания на Алкарас на разстояние, като добавяше повече темпо към втория си сервис. Алкарас призна, че е бил надигран, липсваше му необходимото време, за да наруши ритъма на Синър.
Ето защо, въпреки че тревата се счита за предпочитания настилка на Алкарас в това съперничество и Синър започна да доминира там, Алкарас всъщност може да предпочита да се изправя срещу Синър на средно-твърд корт. Настилката му дава малко повече време върху топката и подпомага неговия кик сервис и форхенд с тежко топспин – ключови инструменти, които използва, за да променя траекторията на топката и да смущава Синър.
На Уимбълдън, под огромен натиск на базалайн, сервисът на Алкарас го изневери. В Ню Йорк подобреният му сервис е една от основните причини, поради които премина безпроблемно през схемата без загубен сет, достигайки за първи път финал на Голям шлем с безупречен актив. Ясно е, че срещу най-последователния връщащ в играта ще трябва да сервира изключително добре. Карлос Алкарас е изключително ефективен връщащ. Всеки мач предлага възможност за адаптация и остава да видим какво е научил от последната си загуба.
Три години след драматичната победа на Алкарас над Яник Синър в 2:50 сутринта – петсетов трилър, в който той спаси мач точка, веднага затвърждавайки тяхното съперничество като бъдещето на тениса – двамата ще довършат тази история в Ню Йорк.
Докато преминават през тунела и излизат на корта на „Артър Айщ Стадиъм“, си струва да погледнем по-широката картина. В продължение на години много тенисисти служеха за „боксови мехове“ на Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер. Широко разпространено бе мнението, че упадъкът на „Големите трима“ ще открие една преходна ера, давайки на повече играчи кратък прозорец да завоюват големи титли.
Вместо това се издигнаха две нови легенди. Макар и съперници на корта, те в известен смисъл се съюзиха, за да не оставят място на никой друг да пробие.
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за съперничеството между Алкарас и Синър, фокусирани около техния финал на US Open и тяхната трилогия в Големия шлем.
Общи въпроси за начинаещи
В: Кои са Карлос Алкарас и Яник Синър?
О: Те са двама от най-добрите млади тенисисти в света, често смятани за бъдещето на тениса след ерата на Големите трима.
В: Каква е тяхната трилогия в Големия шлем?
О: Тя се отнася до трите епични мача на Голям шлем, които изиграха един срещу друг за кратък период от време: четвъртфиналът на US Open 2022, полуфиналът на Уимбълдън 2022 и финалът на US Open 2024.
В: Защо казват, че са в класа сами по себе си?
О: Защото техните мачове са невероятно интензивни, бързи и физически изморителни, демонстрирайки ниво на сила и атлетизъм, което често се усеща като ново, по-високо ниво на тенис.
В: Кой спечели финала на US Open?
О: Този ЧЗВ предполага, че финалът току-що приключи. Тук ще бъде вмъкнат името на победителя.
Разширени/подробни въпроси
В: Какво прави тяхното съперничество толкова специално в сравнение с други?
О: Техните стилове на игра създават перфектен сблъсък: Алкарас притежава невероятно разнообразие, усет и мощ, докато Синър удря топката с огромна плоска сила и прецизност. Тяхната младост и скорост принуждават и двамата да играят на абсолютното си пределе.
В: Кой бе първият им мач на Голям шлем и защо беше известен?
О: Първият им мач беше четвъртфиналът на US Open 2022. Той моментално се превърна в класика, завършвайки в 2:50 сутринта – най-късното приключване в историята на US Open – като Алкарас победи в пет изтощителни сета.
В: Как изглежда статистиката в директните им срещи?
О: Към края на US Open 2024, статистиката в директните им срещи е много близка и конкурентна. Точното съотношение ще бъде актуализирано тук.
В: Какво означава това съперничество за бъдещето на мъжкия тенис?
О: То сигнализира категорично предаване на факла. Техните последователни дълбоки участия в турнирите от Големия шлем и вълнуващи мачове намекват, че те ще бъдат определящото съперничество за следващото десетилетие.
