Това беше прогноза, която никой не искаше да чуе. На главната сцена на най-голямото световно туристическо изложение Стефан Йослинг, водещ експерт в устойчивия транспорт, спокойно обяви приближаващия край на holiday индустрията.
„Вече навлезнахме в началото на ерата на нетуризма“, съобщи Йослинг на неспокойна аудитория от туристически агенти, фирми за наемане на коли, круизни оператори и хотелиери.
Това предупреждение може да звучи прекалено за отпускащите в Европа и Северна Америка, които отлетяха на летни пътешествия – или за лидерите на индустрията, доволни да видят възстановяването на международния туризъм до нивата отпреди пандемията миналата година. Но Йослинг твърди, че тъй като въглеродните замърсявания влошават heatwaves, подклаждат горски пожари и увреждат реколтите, цената на международните пътувания рязко ще се увеличи, правейки ги недостъпни за мнозина.
„Преди осемдесет години в Европа започна масовият туризъм“, каза Йослинг, професор в шведския университет Линей, който е консултирал ООН и Световната банка. „След осемдесет години се съмнявам, че в света ще е останало много туризъм.“
Йослинг посочва много места, които вече изпитват натиска. По-топлото време топи снега, от който зависят алпийските ски курорти. Бреговата ерозия отмива пясъка от плажовете в Южна Европа. Сушите принуждават испанските хотели да доставят питейна вода с камиони, докато басейните стоят празни, а горските пожари изгарят живописните гръцки острови.
Според скорошно проучване, в което Йослинг е съавтор и което комбинира климатични рискове с зависимост от туризма, Южните Егейски острови – включително популярни дестинации като Кос, Родос и Миконос – са най-критичната гореща точка на континента. Следват Йонийските острови, като Корфу.
Финансовият стрес от тези проблеми, който вероятно ще бъде прехвърлен върху пътниците, ще се влоши поради нарастващите разходи за храна – от кафе до шоколад и зехтин – и растящото търсене на застраховки срещу екстремни времеви условия.
„В момента въздействието е локално“, каза Йослинг пред The Guardian по-рано тази година на ITB Berlin, най-голямото световно събиране на туристическата индустрия. „Но в бъдеще ще се случва по-често, ще засяга повече места и ще стане наистина разрушително.“
Дали тези нарастващи разходи ще надминат очаквания ръст на световните доходи, все още се дискутира – част от щетите могат да бъдат избегнати чрез адаптация, макар и това да си има цена. Дори ако екстремните времеви условия бъдат овладяни, туристите пак може да усетят натиска. Ако въглеродните замърсявания рязко намалеят – от съществено значение за ограничаване на глобалното затопляне – разходите ще ударят най-тежко сектори като авиацията, поради физически и технически ограничения.
Някои правителства обмислят въглеродни данъци върху полетите, за да финансират прехода към чиста енергия и да помогнат на по-бедните страни да се справят с климатични щети. Екологични групи настояват за такса за чести летци, която ще таксува повече за всеки допълнителен полет, направен през годината.
Въпреки откритата критика на Йослинг към опитите на туристическата индустрия за обезвъглерождане – „това, което целият сектор прави, е зелено избелване“ – той все още се смята за важен глас. Конференцията рекламира неговата беседа като „сесия, която трябва да се чуе от всеки, който се интересува от бъдещето на пътуванията и нашата планета.“
Той отбеляза, че се постига известен напредък, като хотелите инсталират соларни панели и повече хора разпознават проблема.
„Имаме огромни трудности да преминем от осъзнаване към действие“, каза Йослинг. „Но хората започват да виждат рисковете и искат да разберат бизнес последиците. Посланието не е добре дошло, но със сигурност ги кара да мислят.“
В академичните среди Йослинг е най-известен с изследвания, количествено определящи нарастващия въглероден отпечатък на туризма – който представлява 8,8% от световните емисии. Замърсяването от летенето и неравенството в авиационните емисии (само 2-4% от хората летят в чужбина за дадена година) са ключови проблеми. Неговите изследвания показват, че едва 1% от световното население е отговорно за половината от всички емисии във въздушния транспорт, подкрепяйки искането на активистите правителствата да приоритизират намаляването на първокласните и бизнес пътувания.
„Ако тази група летеше наполовина по-малко – което все пак щеше да е доста, дори за бизнес пътниците – бихме могли да намалим авиационните емисии с 25%“, каза той. „Само като накараме една много малка група да пътува малко по-малко.“
Въпреки това, той също така се противопоставя на идеята, че обикновените хора в богатите страни могат да продължат да правят дълги полети и да си го извиняват, като посочват още по-големи замърсители. „Основният ни проблем са пътуванията на дълги разстояния“, отбеляза той, позовавайки се на gap year и влиятелни лица от Gen Z, които насърчават пътуванията като аспирационен начин на живот.
„Всеки вижда туризма като система, в която правителствата и компаниите са отговорни“, каза Йослинг. „Но ние сме системата. Нашите индивидуални действия се събират в глобални проблеми.“
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси относно въздействието на heatwaves, горски пожари и нарастващи разходи върху чуждестранните ваканции, с ясни и директни отговори.
Общи въпроси за начинаещи
1. Все още ли е безопасно да пътуваме в чужбина с всички тези heatwaves и горски пожари?
Да, може да бъде, но изисква повече планиране. Трябва да сте информирани за времето, качеството на въздуха и всички пътни съвети за вашата дестинация преди и по време на пътуването.
2. Защо разходите за пътуване се увеличават толкова много?
Комбинация от фактори, включително по-високи цени на горивата, увеличено търсене след отслабване на ограниченията от пандемията и общата инфлация, която засяга всичко – от операциите на авиокомпаниите до разходите за хотели и храна.
3. Чуждестранните ваканции стават ли вече нещо от миналото?
Въобще не. Вместо това те се развиват. Хората се адаптират, като избират различни дестинации, пътуват в извънсезонни периоди и планират бюджетите си по-внимателно.
4. Кой е най-големият риск – жега, пожари или разходи?
Това зависи изцяло от вашата дестинация, бюджет и лично здраве. За семейство с ограничен бюджет разходите може да са най-голямата пречка. За някой с дихателни проблеми, който пътува в райони, склонни към пожари, качеството на въздуха е основната грижа.
Въпроси за дестинация и планиране
5. Кои дестинации са най-засегнати от екстремна жега?
Популярни летни дестинации в Южна Европа, южната част на Съединените щати и части от Югоизточна Азия изпитват по-чести и интензивни heatwaves.
6. Кой е най-добрият момент за пътуване, за да се избегне екстремна жега?
Помислете за междинните сезони – пролет и есен за много дестинации. Времето често все още е приятно, но екстремната лятна жега е отминала.
7. Трябва ли да избягвам определени страни напълно?
По-скоро е въпрос на избягване на конкретни региони по време на техните сезони с висок риск, отколкото на избягване на цели страни. Например, може да избягвате Средиземноморието в разгара на юли и август, но вместо това да го посетите през май или септември.
8. Кои са някои добри алтернативни дестинации, които са по-малко засегнати?
Помислете за страни с по-мек климат, като тези в Северна Европа, Канада или Нова Зеландия. Пътуването до по-високи надморски височини в дадена страна също може да е по-хладно.
Практически съвети и решаване на проблеми
9. Как мога да се защитя от екстремна жега, докато съм на ваканция?
Пийте достатъчно течности, избягвайте усилена активност през най-горещата част от деня.
