Да бъдеш мюсюлманин във Франция, страна с дълбоко колониално минало, която също така е преживявала терористични атаки, извършени в името на исляма, е ежедневно предизвикателство.
През януари 2015 г., както и цяла Франция, бях дълбоко потресена от клането в "Шарли Ебдо" в Париж. Докато нацията оплакваше жертвите, голяма радиостанция ме покани да коментирам, но първо, на живо, бях помолена да се "дистанцирам" от нападателите.
Преди съм критикувала съдържанието на "Шарли Ебдо", но винаги в рамките на легитимния дебат. Внезапно обаче, като мюсюлманка, бях третирана с подозрение. За да бъда допусната в ефира, трябваше да декларирам невинността си – публично да заявя, че нямам връзка с насилието.
Не можах да задържа сълзите си. Въпреки медийното си присъствие, бях сведена до най-грубия расистки стереотип. Други участници в предаването ме защитиха и получих подкрепа онлайн, но не спирах да мисля за милионите френски мюсюлмани, които, за разлика от мен, нямат платформа, за да отхвърлят подобни обвинения.
Години по-късно участвах в телевизионен дебат със заглавие: Винаги ли белият мъж е виновен? Очаквах дискусия за раса и пол. Вместо това философът Паскал Брюкнер ме обвини, че използвам идентичността си като "черна, мюсюлманска жена", за да подбуждам омраза срещу "Шарли Ебдо". Твърдеше, че думите ми са "довели до убийството на 12 души". Категорично отрекох всякаква отговорност за тероризма, но той не отстъпи.
Нападна ме за подписа ми под декларация от 2011 г. – заедно с 20 други академици и активисти – след като бензинова бомба повреди офисите на "Шарли Ебдо" (без да причини наранявания). Декларацията критикуваше медиите за непропорционалния фокус върху атаката, докато игнорират вандализма срещу джамии. Тя също подчертаваше липсата на възмущение, когато ромски мъж загина в подпалване в Париж. Нищо в нея не насърчаваше насилие.
Въпреки това на следващия ден Брюкнер повтори обвиненията си в интервю, лъжливо твърдейки, че е "разкрил връзките ми с политическия ислям" и представяйки критиката ми към расизма и ислямофобията на "Шарли Ебдо" като престъпление.
Подах жалба за клевета, смятайки, че атаката му е кореняща се в предразсъдъци срещу моя произход и вяра. Но защитата ми беше изобразена като още една провокация.
Консервативният Фигаро публикува злобна статия преди процеса, наричайки ме активистка, вдъхновена от "Мюсюлманското братство", която използва съдилища, за да "замълчава критиците на ислямизма". Правните действия на мюсюлманка бяха изобразени като "джихадистка" конспирация.
Тази тактика за очерняне се използва многократно, за да дискредитира мюсюлмани, които говорят срещу ислямофобията. Когато футболистът Карим Бензема изрази солидарност с Газа през 2023 г., вътрешният министър Жерал Дарманин безосновно го обвини в "връзки с Мюсюлманското братство".
През май доклад, поръчан от правителството за "Мюсюлманското братство" във Франция, подхрани още повече тези вредни стереотипи. Докладът разпространяваше конспиративни теории за предполагаемо "проникване", подклаждайки подозрения срещу всички френски мюсюлмани. Както отбеляза социо-антропологът Хамза Есмили, докладът беше "интелектуално беден". Въпреки това вътрешният министър Бруно Ретайо използва алармистична реторика, заявявайки, че той разкрива "ясна заплаха за републиката и националното единство" и "тиха форма на ислямистко проникване, целящо налагане на шериата върху френското общество".
Докладът обаче ясно посочваше: "Няма скорошни доказателства, че френските мюсюлмани възнамеряват да създадат ислямска държава или да наложат шериата." Той също така отбелязва, че членството на "Братството" във Франция се оценява на едва "400 до 1000 души".
Есмили твърди, че френските мюсюлмани въплъщават парадокс: напълно интегрирани в обществото, но запазващи културна отличителност. Това равновесие – интеграция без асимилация – се използва срещу тях. Правителството осъжда мюсюлманския "сепаратизъм", но едновременно с това предупреждава за мюсюлманското "проникване". Мюсюлманите са осъдени и в двата случая – критикувани са както за това, че са част от обществото, така и за това, че се отличават от него.
Без значение от социалния им статут, мюсюлманите във Франция често са гледани с подозрение, смятани за потенциални носители на радикална идеология – "врагът отвътре".
Това пристрастие се прояви, когато модната инфлуенсърка Лена Ситуасионс носи забрадка на червения килим в Кан. Висш служител от партията на Макрон я обвини в религиозно "проникване", сякаш само нейният облек е сигнал за екстремизъм. Въпреки че тя не спомена религия, алжирският ѝ произход беше достатъчен, за да се съмняват в нея.
Дори не-мюсюлмани, които оспорват тази враждебност, са обект на обвинения. Равинът Емил Акерман, открит критик на ислямофобията, беше безосновно обвинен в насърчаване на "братска" идеология. Подобни абсурдни твърдения биха били смешни, ако не беше нарастващата вълна от ислямофобско насилие. Вземете случая с фризьора Хишем Мирауи, убит в Южна Франция в действие, което разследващите смятат за расово мотивиран терористичен акт. Убиецът му беше публикувал антимюсюлманска реторика онлайн, твърдейки, че държавата не успя да "ни защити от мюсюлманите".
А самата държава поддържа наратива, че мюсюлманите са проблем.
По време на делото ми за клевета срещу Брюкнер неговият адвокат се възползва от тези стереотипи, внушавайки – без доказателства – че може да имам връзки с "чужди сили" или дори да съм спомената в архивите на "Шарли Ебдо". Политологът Елямин Сетул се противопостави на това, свидетелствайки, че терористите се радикализират чрез пряк контакт, а не чрез интелектуални дебати.
Никола Енен, бивш заложник на ИДИЛ и експерт по екстремизъм, подчерта, че радикализацията произтича от лични мрежи, а не от абстрактни идеологични влияния. Истинската опасност не е в интеграцията на мюсюлманите, а в постоянното им използване като "козлове отпущници", което подклажда разделение и насилие.
Енен свидетелства, че името ми не фигурира нито в съдебното дело за атаката от януари 2015 г., нито в свързани изследвания. Той каза на съда, че джихадистите презират хора като мен заради моя "мултикултурален прогресивизъм", който противоречи на техните религиозни вярвания.
Първоначално Брюкнер беше оправдан, тъй като ми беше присъдил само "морална отговорност" и ме призоваваше да "призна влиянието на думите и действията си". Въпреки това, апелативният съд отмени първоначалното решение, признавайки, че коментарите на Брюкнер са клеветнически – но все пак го оправда, приемайки, че е говорил "добросъвестно".
Точно както източноазиатците бяха стереотипизирани като "жълта опасност", а евреите – като "космополити", сега виждаме същата опасна расистка реторика – идеята за чужда група, която тайно се промъква във френските центрове на влияние.
Рокая Диало е колумнист на "Гардиан Европа".
