Някога загубвали ли сте сън, мислейки какви местоимения да използвате за парче въглища? Аз също не. Но явно някой от Министерството на енергетиката на САЩ се е замислил и е решил, че въглището е „тя/ней“.
Подражавайки на популярна фраза в ЛГБТК+ общността, официалният акаунт на министерството в X публикува на 31 юли: **„Тя е икона. Тя е легенда. И тя е моментът“**, придружено от блестяща снимка на въглища. Това идва в момент, когато администрацията на Тръмп влага енергия във възраждането на изкопаемите горива. Президентът подписа множество заповеди за „Възраждане на красивата и чиста въглищна индустрия на Америка“ и отмени правилата за замърсяване от ерата на Байдън за въглищни централи – централи, които според доклад от 2023 г. са допринесли за смъртта на поне 460 000 американци за две десетилетия. Тези смъртни случаи намаляха, когато бяха в сила екологичните регулации, които Тръмп сега отхвърля.
Така че защо администрация, която често третира жените като обекти, изведнъж олицетворява въглищата? Поради поетичен ефект? Или за да смекчи смъртоносния имидж на въглищата, свързвайки ги с Майката природа? Подозирам второто. Корабите, например, отдавна се наричат „тя“, може би възприемани като защитни майчински фигури. Държавите също често се полово определят като женски – особено когато се оправдава насилие. През 2023 г., след атаките на 7 октомври, докато Газа беше под бомбардировки и блокада, Киър Стармър заяви, че Израел има **„правото да се защитава“**.
Понякога обираче ненужното полово определяне е просто мързелив сексизъм. В продължение на десетилетия ураганите в Атлантика получаваха само женски имена. Когато феминистки се възпротивиха през 80-те години на миналия век, някои твърдяха, че бурите няма да се приемат на сериозно, ако не предизвикват „женски гняв“. Дори след като метеоролозите промениха политиката, редакционен коментар във **Washington Post** през 1986 г. се оплака, че мъжките имена нямат **„романтиката или спешността“** на женските.
Има ли значение половото определяне на бурите – или въглищата? Вероятно не. Но публикацията за въглищата изглежда като отклонение, което кара хората да спорят за местоимения, докато планетата гори.
**Арва Махдауи е колумнист на The Guardian.**
**Искате да споделите мнението си?** Изпратете ни отговор (до 300 думи) за потенциална публикация в раздела за писма.
### ЧЗВ за *Администрацията на Тръмп обяви въглищата за „тя“ – ето причината*
#### Основни въпроси
**1. Защо администрацията на Тръмп нарече въглищата „тя“?**
Администрацията на Тръмп използва женски местоимения за въглища в прессъобщение от 2018 г., вероятно олицетворявайки ги като грижовна или устойчива фигура, макар че официално обяснение не бе дадено.
**2. Това беше официална промяна в политиката?**
Не, беше просто стилистичен избор в едно прессъобщение – не формална политика или езикова промяна.
**3. Това повлия ли реално на въглищната индустрия?**
Не, нямаше практически ефект върху регулациите, работните места или енергийните политики, свързани с въглищата.
#### Средно напреднали въпроси
**4. Каква беше реакцията на обществото към този израз?**
Реакциите бяха смесени – някои го смятаха за странно или забавно, докато други го видяха като символичен жест за очовечаване на индустрията.
**5. Някоя друга администрация ли е олицетворявала природни ресурси по този начин?**
Не е често срещано, въпреки че индустриите понякога използват полово ориентиран маркетинг (напр. кораби като „тя“).
**6. Какъв беше контекстът на прессъобщението?**
То обяви субсидии за въглищни централи, представяйки въглищата като жизненоважни за енергийната независимост.
#### Напреднали въпроси
**7. Това отразява ли по-широките политики на администрацията на Тръмп спрямо въглищата?**
Да – администрацията последователно подкрепяше въглищата чрез дерегулация и субсидии, въпреки че пазарните тенденции favoreха възобновяемите източници.
**8. Как олицетворяването на въглищата влияе на общественото възприятие?**
Може да създава емоционални връзки, но критиците твърдят, че то отклонява вниманието от екологичните и икономически реалности.
**9. Имаше ли правни или езикови последици от наричането на въглищата „тя“?**
Не, беше чисто реторично, без правни или граматични последствия.
#### Разни
**10. Къде мога да намеря оригиналното прессъобщение?**
Публикувано бе на сайта на Министерството на енергетиката през юни 2018 г., но може да е архивирано.
**11. Как реагираха екологичните групи на този израз?**
Някои го осмиваха като отклонение от намаляващата жизнеспособност и екологичния вред на въглищата.
**12. Въглищата все още ли се наричат „тя“ днес?**
Не – това беше еднократен израз и не се използва широко.
Уведомете ме, ако искате да добавите или прецизирате някои въпроси!
