Семействата на иранци, убити от режима по време на разправата му с антиправителствените протести през последната седмица, споделиха своята скръб пред „Гардиън“, след като научиха за смъртта на роднините си.
Според базираната в САЩ Агенция за новини на активистите за човешки права досега са убити над 2500 души, а очакванията са броят на жертвите значително да се увеличи, след като режимът облекчи комуникационната блокада, наложена от 8 януари.
Иран има една от най-големите диаспори в света, много от които напуснаха след революцията през 1979 г., като поне половин милион живеят в Европа. Въпреки това, с интернет изключен, роднините в чужбина се затрудниха да разберат какво се е случило с членовете на семейството им в Иран.
Хали Норей, 40-годишна, разказва, че припаднала, когато получила обаждане, информиращо я, че 23-годишната ѝ племенница, Робина Аминян, е застреляна в главата отзад, след като се присъединила към университетските си приятели на протест в Техеран на 8 януари. Новината достигнала до нея едва след като роднини в Иран пътували до иракската граница, за да получат достатъчно интернет връзка за обаждане в чужбина.
„Това е трагедия за моето семейство“, казва Норей. „Не знам какво мога да направя за тях, но искам да бъда гласът на Робина и не искам този режим да заглушава гласовете на децата ни.“
Норей разказва, че семейството ѝ в Иран пътувало до Техеран, за да идентифицира Аминян, и видяло „стотици тела на млади хора, застреляни и убити“. След това били принудени тайно да вземат тялото на Аминян, след като властите отказали да им позволят да го занесат вкъщи.
„Амене [майката на Аминян], един от най-смелите членове на нашето семейство, плакала силно, но бе решена да занесе бебето си у дома“, казва Норей. „Взела я в ръце и била принудена да открадне тялото на собственото си дете; шофирала обратно до вкъщи с нея на скута си.“
След като си тръгнали, семейството на Аминян било последвано до вкъщи от силите за сигурност, които останали на пост извън къщата им. След като се обърнали към няколко джамии, семейството твърди, че им било отказано да проведат погребална церемония и „били принудени да я погребат край пътя, сами изкопавайки земята, за да погребат детето си“, според Норей.
Съпругът на Норей, Незар Миноеи, казва: „Нашата Робина беше пълна с енергия и мечти. Тя беше изпълнена с любов. Всеки път, когато се връщаше от университета, се промъкваше в леглото на родителите си и заспиваше. Тя беше бебето на семейството. Искаше да пътува до Милано и да следва магистърска степен по дизайн на мода. Искаше да представи културата си на света по уникален начин – като персийски, кюрдски, белуджки дизайни. Винаги казвах на жена си: 'Робина ще бъде много известна.'“
Няколко иранци, живеещи в чужбина, казаха пред „Гардиън“, че почти всички, които познават, протестират по улиците, и се притесняват дали са още живи.
Сара Расули, 39-годишна, избягала от Иран след протестите „Жена, живот, свобода“ през 2022 г. и сега е бежанец в Германия. След като най-накрая говорила с семейството си в Иран, научила, че братовчедът ѝ Ебрахим Юсефи, 42-годишен кюрдски баща на три деца, е бил убит след като е застрелян от силите за сигурност.
Часове преди да отиде на протеста, Юсефи публикувал съобщение в социалните мрежи, в което казва: „Ние самите никога не сме имали късмет, нито децата ни... Израснахме с война и глад, децата ни – със санкции, прекъсвания на тока, недостиг на вода и замърсяване... Боже, накрая какво ще стане с децата ни.“
Расули казва, че получила новината за смъртта му, когато роднини се свързали с нея след пътуване до иракската граница. „Братовчедът ми излезе да се бори за свободата и правата на хората“, каза тя. „Той беше добър и просто най-милият човек, който можеш да срещнеш. Икономиката се влоши толкова много, че дори закупуването на месо стана лукс“, казва Расули, която добавя, че още един братовчед е ранен, а друг е арестуван на протест.
„Последното, което знам, е, че двама от моите роднини отидоха да вземат тялото на Юсефи. Не само че им отказаха трупа, но и двамата бяха арестувани. Нямаме актуализация за нищо друго, което се случва с членовете на моето семейство поради блокадата.“
„Целият свят трябва да знае какво се случва с децата на Иран, особено с кюрдите“, казва тя.
Друг иранец, живеещ в Канада, 36-годишният световен шампион по културизъм Акбар Сарбаз, не можел да повярва, когато научил, че неговият идол, треньор и приятел от над 15 години, Махди (Масуд) Затпарвар, е застрелян и убит на протест на 9 януари.
Сарбаз казва, че Затпарвар, двукратен шампион по културизъм и треньор, е споделил публикация в Instagram само часове преди смъртта си, в която пише: „Просто искам правата си. Глас, който е бил заглушен в мен повече от 40 години, трябва да изкрещи.“
„Отнехте нашата младост, надежди, мечти“, продължава той. „Аз съм тук, за да не погледна утре в огледалото и да кажа, че нямах кураж, че нямах чест... Ще платя всичко за това.“
„Само часове преди да бъде убит“, казва Сарбаз, „той ме помоли да споделя тази публикация в Instagram и да бъда гласът на протестиращия народ на Иран. Той беше безстрашен и най-добрият.“
„Той също управляваше две благотворителни организации. Не мога да повярвам, че няма да го видя отново. Все още съм в шок“, казва Сарбаз. „Той искаше да се бори за правата и свободата на нашите сънародници и, въпреки разправата, се присъедини към другите по улиците. Той беше най-смелият.“
„Имахме някои прекрасни спомени заедно, и любимият ми е моментът, в който той сложи златния медал около врата ми. Не мога да повярвам и не искам да вярвам, че той си отиде.“
Сиаваш Ширзад, 38-годишен баща на едно дете, бил предупреден от семейството си да не се присъединява към протестите на площад Пунак в Техеран на 8 януари заради опасностите. Във вторник един от братовчедите му, живеещ в чужбина, научил, че Ширзад се е присъединил към група протестиращи, които се събрали около огън и танцували на кюрдски песни. По тях стреляли силите за сигурност.
Ширзад бил все още жив, когато бил отведен в болницата „ал-Гадир“ в Техеран, но тя била препълнена с ранени протестиращи, затова бил отведен в болницата „Расол Акрам“. Медицинският персонал там се обадил на семейството му около 4 часа сутринта на 9 януари, за да им каже: „Вашият син е жив, моля, елате.“ Но докато пристигнали, той вече бил мъртъв.
Тялото на Ширзад било сред стотиците в центъра по съдебна медицина „Кахризак“ в Техеран. Едно видео показало разтревожени семейства, търсещи близки сред телата на пода. Братовчедът му казва, че му казали, че всички тела са номерирани и номерът на Ширзад е 12 647. „Семейството ми беше принудено да плати голяма сума пари, само за да им покажат тялото му в моргата“, казва той.
Братовчедът му казва, че на семейството отказали разрешение да вземе тялото за погребение, освен ако не поддържат церемонията в частен ред, и им казали: „В противен случай ние сами ще го погребем, на място, където има 12 000 масови гробове. Тогава той ще изчезне сред телата и никога няма да го намерите.“
След това били последвани от военни превозни средства и предупредени: „Ако се извика дори един лозунг, ще си вземем тялото обратно.“
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси относно статията "Светът трябва да види какво се случва тук: Семействата на убитите протестиращи в Иран споделят своята смазваща скръб"
Основни разбирания
За какво е тази статия?
Това е новинарски репортаж, който споделя личните истории и дълбоката скръб на семейства в Иран, загубили близки по време на последните протестни движения. Той се фокусира върху тяхното искане светът да види тяхната болка и действията на правителството.
За какви протести става дума?
Главно се отнася до националното протестно движение, започнало през септември 2022 г. след смъртта на Махса Амини в ареста на моралната полиция и последващите вълни от безредици. Протестиращите искат по-големи свободи и права за жените.
Защо семействата говорят?
Те говорят, за да почетат близките си, да противостоят на официалните нарративи, които често определят починалите като бунтовници или терористи, и да упражнят международен натиск върху иранското правителство, като покажат човешкия образ на жертвите.
Подробности и контекст
Колко души са убити?
Точният брой е спорен. Докато иранските власти дават ниски цифри, международни групи за човешки права като „Амнести Интернешънъл“ и HRANA съобщават за стотици убити протестиращи, включително десетки деца.
Какви са основните предизвикателства пред тези семейства?
Семействата се сблъскват с огромен натиск, тормоз и заплахи от силите за сигурност, заплахи да мълчат, принуда да провеждат тихи погребения и риск от арест, ако публично оплакват или търсят справедливост.
Какво означава "Светът трябва да види"?
Това е молба за международна осведоменост и отговорност. Семействата вярват, че ако глобалната общност види истинската човешка цена, това може да доведе до дипломатически натиск, санкции или подкрепа, които могат да помогнат за предотвратяване на по-нататъшно насилие и постигане на справедливост.
По-дълбоки въпроси и последствия
Защо иранското правителство реагира толкова сурово?
Правителството разглежда протестите като заплаха за националната сигурност и стабилност, често ги обвинявайки в чужди врагове. То използва сила, за да обезкуражи по-нататъшен протест и да запази контрол.
Каква е била международната реакция?
Реакциите варират. Много западни страни са осъдили насилието и са наложили санкции на конкретни ирански служители и организации. ООН е провеждала сесии и мисии за установяване на факти. Въпреки това, семействата и активистите често смятат, че реакцията е била недостатъчна.
Какво е "Жена, живот, свобода"?
"Жена, живот, свобода" (Zan, Zendegi, Azadi) е лозунг и движение, вдъхновено от смъртта на Махса Амини, което се превърна в символ на борбата за правата на жените и по-широки свободи в Иран.
