Само на 18 години Джовани Инфантино се кандидатира за първи път за поста президент на ФК Бриг-Глис, местния аматьорски футболен клуб в малкия му швейцарски роден град. Състезавайки се с двама възрастни мъже и без никакъв значим футболен опит, петнистият, червенокос тинейджър бе ясен аутсайдер. Но той притежаваше ясна визия, неуморна движеща сила, заразяваща енергия и силни връзки в градската италианска имигрантска общност. Дори на тази млада възраст той имаше умение за смели идеи. Към изненада на ветераните в клуба, Инфантино победи – отчасти като обеща да привлече нови спонсори и приходи, и отчасти като предложи нещо по-конкретно: ако бъде избран, майка му Мария ще пере екипите на всички играчи всяка седмица, докато той е президент.
Този ранен епизод хвърля светлина върху две ключови черти на настоящия президент на ФИФА. Първо, той разкри амбиция толкова голяма, че може да изглежда илзорна, ако не беше толкова умел да я превръща в реалност. Второ, той подчерта неговия уникален талант да пробива през бюрократичния жаргон и да се обръща към нашите най-основни, транзакционни инстинкти. Все още тинейджър с неблагоприятни шансове, Инфантино вече бе схванал едно фундаментално правило на политиката: всеки, независимо от статута си, има „мръсно бельо“, което жадно иска да разтовари.
А сега си представете събрание от световни лидери: Доналд Тръмп оживено разговаря, до него сияещият Египетски Абдел Фатах ас-Сиси, след това Турския Реджеп Тайип Ердоган, а зад тях – Кийр Стармър. До Стармър стои Фридрих Мерц, пред него Еманюел Макрон, а до Макрон – Индонезийския Прабово Субианто. На няколко места подалеч – в задната редица, но проточващ врат, сякаш нежелаещ да бъде там – е Инфантино, единственият участник в мирния саммит в Шарм ел Шейх без официална политическа роля.
Така че защо беше той там? Как така организация, най-известна с тегленето на футболни отбори от шапка, си осигури място на конференция, оформяща бъдещето на Близкия изток? Въпреки тежестта на повода, Инфантино едва прикриваше удоволствието си от поканата. Позира за снимки със световни лидери, обеща да възстанови футболната инфраструктура на Газа, създаваше съдържание за своя Инстаграм и разкри, че президентът Тръмп лично е поискал присъствието му.
Инфантино (в дясно на снимката) на мирния саммит в Шарм ел Шейх през октомври тази година. Снимка: Chip Somodevilla/Getty Images
Макар че често твърди, че футболът не може да реши световните политически проблеми, Инфантино прекарва значително време с политици. По време на пандемията от Covid той пътува до Вашингтон за подписването на Споразуменията „Авраам“, които нормализираха отношенията между Израел и две арабски държави. Той е ритал топка в Кремъл с Владимир Путин и е посещавал мач на тежка категория с Саудитския Мохамед бин Салман. Но най-тясната му връзка изглежда е с Тръмп, връзка, създавана с години. Инфантино бе видна фигура на втората инаугурация на Тръмп тази година и е редовен гост в Мар-а-Лаго и Овалния кабинет. През декември 2024 г. Ивана Тръмп проведе жребия за новата клубна световна купа на ФИФА на стойност 1 милиард долара, която се проведе в САЩ това лято. После през юли ФИФА откри офис в Ню Йорк в кулата Тръмп, превръщайки най-висшия световен спортен ръководен орган в официален наемател на компания, собственост на действащия американски президент.
Той увери Тръмп, че заедно ще „върнат величието не само на футбола, но и на всичко“. Инфантино твърди, че близките му връзки със съдомакина на световното първенство за мъже следващото лято – събитие, което генерира над 80% от приходите на ФИФА – са просто част от работата му. Въпреки това, това взаимно възхищение далеч надхвърля обичайната ласка. За сравнение, Кирсти Ковънтри, президент на Международния олимпийски комитет, който надзирава игрите в Лос Анджелис през 2028 г., не се е появявала публично с Тръмп откакто бе избрана преди девет месеца.
Връзката на Инфантино с Джо Байдън бе много по-дистантна. Те се срещнаха набързо на среща на Г20 през 2022 г., а по-късно Инфантино посети Белия дом през 2024 г. за часова среща със съветника по национална сигурност Джейк Съливан. Той също така е прекарал малко време с лидерите на Канада и Мексико, другите съдомакини, и що е характерно, въздържа се да възприеме техните предвыборни лозунги. Вместо това, той каза на Тръмп през януари, че заедно ще „върнат величието не само на Америка, но и на целия свят“.
Етичният кодекс на ФИФА изисква политически неутралитет и някои служители притеснено си шепнат за явната близост на Инфантино с Тръмп, който е широко критикуван за грубата си реторика, имиграционната политика и авторитарните тенденции. Като повтаря лозунга на Тръмп, Инфантино сякаш подкрепя неговата политика. Като умел комуникатор, владеещ шест езика и силно осъзнаващ публичния си образ, е малко вероятно това да е случайност. Как това съвпада с мотото на ФИФА „Футболът обединява света“, когато той открито ухажва един от най-разделящите лидери? Дали това е просто реализъм, за да угоди на ключов партньор, или сигнализира за по-дълбоко идеологическо съгласие?
Привлекателността на футбола се крие в неговата непредвидимост и вълнуващите тъсни разлики, но неговата политика често включва уговорени резултати и сделки. Откакто стана президент на ФИФА през 2016 г., Инфантино бе преизбиран без опонент през 2019 и 2023 г., следвайки старата поговорка, че можеш да победиш само това, което е поставено пред теб.
На 5 декември жребият за световното първенство през 2026 г. ще се проведе в Кенеди центъра във Вашингтон, който наскоро претърпя културно присвояване от Тръмп и неговите съюзници, като самият Тръмп е председател на борда. На събитието Инфантино ще връчи първата награда за мир на ФИФА, за да отличи тези, които „обединяват хората и носят надежда за бъдещите поколения“. Ако Тръмп не я спечели, това би било по-изненадващо от всяка неочаквана победа в 104-те мача на световното следващото лято.
Ник Макгийън от FairSquare отбелязва: „Инфантино е симптом, а не проблемът. Ролята му не е да управлява играта устойчиво, а да натрупва власт и пари, преразпределяйки ги към асоциациите. Ако се случи развитие на ниво база, това е бонус, но не е основният фокус.“
Инфантино наследява опозорения Сеп Блатер, когато репутацията на ФИФА бе на най-ниското си ниво, поемайки организация, разтърсена от корупционни скандали и губеща спонсори и съюзници. Цюрих се изправя пред две взаимосвързани, но често противоречащи си цели: възстановяване на репутацията на ФИФА и изграждането на финансовата основа, която поддържа световната игра, играена във всяка страна по света – основа, която също подкрепя властта на Инфантино.
211-те членове на Конгреса на ФИФА притежават властта. Те се събират всяка година, избират нов президент на всеки четири години и разпределят средства за развитие, от съществено значение за поддържането и разширяването на спорта. Не е изненадващо, че разпределението на тези пари винаги е било основен фокус на организацията. ФИФА на Блатер в крайна сметка се срина под тежестта на собствената си корупция – система на екстравагантно и често незаконно лично обогатяване, която облагодетелстваше само малка избрана група на върха.
По време на президентската си кампания Инфантино каза на делегатите: „Парите на ФИФА са вашите пари, а не парите на президента“, предизвиквайки бурни аплодисменти.
Популярността на Инфантино във ФИФА зависи от максимизирането на приходите. Това обяснява разширяването на световното първенство за мъже на 48 отбора през 2026 г., модел, който първенството за жени ще последва през 2031 г. Това също обяснява новата клубна световна купа на ФИФА, спечелена от Челси в първото й издание това лято, която цели да се възползва от огромния успех и приходите на клубния футбол, който постоянно надминава международните състезания. Въпреки това, този стремеж към приходи е довел ФИФА до противоречиви партньорства.
В известен смисъл, главният трик на Инфантино е бил да предпази ФИФА от обвинения в тайни сделки, като извършва борбата за власт открито. Световната купа отдавна е сцена за автократични режими, от Италия на Мусолини през 1934 г. до военната диктатура в Аржентина през 1978 г. Избирането на Русия и Катар за турнирите през 2018 и 2022 г., опетнени от обвинения в скандален вот, са отпреди мандата на Инфантино. Като действа прозрачно, той отклони част от критиката.
Миналият декември световното първенство за мъже през 2034 г. бе присъдено без съперник на Саудитска Арабия, държава, с която Инфантино е изградил близки връзки. Саудитски пари, прокарани индиректно чрез скъп договор за излъчване, финансираха клубната световна купа. ФИФА оцени записа на Саудитска Арабия по човешки права като „среден риск“ в оценката на кандидатурата – присъда, която Амнести Интернешънъл нарече „изумително избелване“ на нарушенията на трудовите права в страната.
Вместо да избягва противоречията, Инфантино често се изправя срещу нея директно, представяйки мощни режими като жертви на евроцентрични пристрастия. Накануне на световното първенство в Катар през 2022 г. той произнесе забележителна реч, обвинявайки критиците в колониални нагласи и позиционирайки се като защитник на потиснатите. „Днес се чувствам като катарец,“ заяви той. „Днес се чувствам като арабин. Днес се чувствам като африканец. Днес се чувствам като хомосексуален. Днес се чувствам като хора с увреждания. Днес се чувствам като мигрант работник. Разбирам ги, защото знам какво е да те тормозят – защото си червенокос, с петна и италианец.“
Макар никой никога не е бил поробван или лишаван от права заради петна, произходът на Инфантино хвърля светлина върху бързото му изкачване. Роден през 1970 г. от италиански имигранти – баща железничар и майка, която управлява киоск на гара – той за първи път изпита футбола в местни отбори. Нямаше особен успех. „Да кажем, че не беше най-добрият играч,“ отбеляза веднъж братовчед му Ренато Витета. Дори в началното училище той бе изоставил мечтата си да стане футболист, като написа в училищна задача, че целта му е да стане футболен адвокат.
Избирането му за президент на ФК Бриг-Глис бе началото на кариерата му във футболното управление. След като завърши право във Фрайбургския университет, той се присъедини към УЕФА, европейския футболен ръководен орган, през 2000 г. и се издигна до негов генерален секретар през 200
