Странен сезон е този, в който да говорим за прошка. Докато улиците блестят от елхини светлини, а витрините на магазините внушават, че състраданието е на разстояние само на една подаръчна кутия, Германия отново е изправена пред незалекуваните рани от близкото си минало. Капанът на сезона е да вярваме, че всяка проява на разкаяние трябва да бъде посрещната с милост – сякаш прошката е ресурс, достъпен за всеки, който е достатъчно благоразумен, за да продължи напред, без значение колко ужасно са се отнесли с него.
За семействата на жертвите на Националсоциалистическото подземе (НСП) това със сигурност не е толкова просто. През 2000-те години неонацистката терористична група уби десет души: девет имигранти, предимно дребни търговци, и един полицай. Тъй като разследващите се съсредоточиха върху разпитите на семействата и общностите на жертвите, а не върху нацистите, НСП успя да продължи да убива безпрепятствено. Немските медии съобщаваха за зверствата като "дюнермърде" – убийствата на дюнери – сякаш ставаше дума за някакъв екзотичен случай от истински престъпления.
През 2011 г., когато НСП се разкри в видео, в което пое отговорност за убийствата и няколко атентата с гвоздейни бомби, това също разкри дълбоки структурни недостатъци в подхода на германската държава към десния тероризъм. Последвалите разследвания показаха, че службите за сигурност са имали информатори, близки до извършителите, са пренебрегнали съответната информация и в някои случаи са унищожили документи, след като групата бе разкрита. В резултат на това случаят с НСП започна да се разбира не само като поредица от расистки убийства, но и като обвинение към държавата за нейната неспособност – или нежелание – да разпознае и противостои адекватно на насилието от крайнодесния фланг.
Сега, в продължаващите производства, свързани с НСП, Беате Чепе – осъдена на доживотен затвор през 2018 г. за ролята си в основната клетка на НСП, отговорна за десет убийства – наскоро се яви в съда като свидетел в свързано дело. Този път обаче Чепе зае съвсем различен тон от преди: тон на разкаяние, или поне нещо, наподобяващо такова. Тя говори за срам, за преосмисляне, за осъзнаване на собствената си вина, която, както твърди, е започнала едва по време на нейното собствено дело, приключило през 2018 г.
Тогава Чепе отрече всякаква намеса в убийствата и нейното сътрудничество със властите бе изключително ограничено. Пълно разследване щеше да е възможно само с нейните правдиви показания, тъй като двамата ѝ съучастници, Уве Мундлос и Уве Бьонхард, се самоубиха през 2011 г., за да избегнат арест. Чепе се беше скрила с двамата мъже и живеела с тях под фалшиви самоличности в различни германски градове над десетилетие. В съда тя мълчеше с години. После, в 53-странични писмени показания, успя да избегне отговорите на която и да е от 300-те въпроса, зададени от роднините на жертвите, които се явиха в съда като съищици. Вместо това Чепе твърдеше, че никога не е била информирана предварително за убийствата и бомбените атентати, извършени от двамата ѝ партньори, и че е научила за тях едва след това.
Сега 50-годишната Чепе се яви в съда и говори колко е "засрамена". Неизбежно се налага да се замислим дали тази промяна отразява истинска морална трансформация или по-прагматичен завой, направен в надеждата да подобри положението си в затвора. Миналото лято тя бе приета в програма за излизане от неонацистки среди, което алармира роднините на жертвите, тъй като това може да увеличи шансовете ѝ за предсрочно освобождаване. През 2026 г. Чепе ще е излежала 15 години затвор – минимумът за доживотна присъда. Поради тежестта на престъпленията ѝ тя няма да бъде освободена догодина, но съдът трябва да определи така наречения минимален срок за оставащото ѝ лежание. Участието ѝ в програмата за излизане и публичното ѝ показване на разкаяние може да повлияе на решението на съда.
"Няма оправдание за убийствата. Никога няма да мога да ги оправя", заяви Чепе в съда по-рано този месец. Гамзе Кубашик, чийто баща Мехмет Кубашик бе застрелян в главата... В деня в съда роднина на мъж, убит от НСП през 2006 г. в собствената му сергия, извика: "Тогава ни кажи истината!" Чепе отговори само с мълчалив поглед. Това мълчание говори по-силно от всички неясни думи на разкаяние, които тя сега използва в съда. Представянето на разкаяние има традиция в Германия – страна, която се е изправила пред историческите си престъпления, или поне обича да мисли, че го е направила. Като нация тя е научила, че смесица от разкаяние и мълчание може да пропътува пътя обратно към социално приемане. Копнежът за изкупление не е погрешен сам по себе си, но става проблематичен, когато се третира като пряк път: когато се очаква прошка без никакви правдоподобни усилия да се спечели.
Ако Чепе искрено искаше да се дистанцира от неонацистката идеология, би помогнала да се изяснят обстоятелствата около убийствата. Тя все още може да сподели информация, която много семейства умоляват да получат, за да разберат какво се е случило с техните близки. Но Чепе избира мълчание. Действията ѝ не показват, че се е превърнала в друг човек; тя само се опитва да звучи като такъв. И може би това е същността на прошката: не е нужно да прощаваш на някого само защото моли – той трябва да си я спечели.
Често задавани въпроси
ЧЗВ Коледа Прошка и извинение
Въпроси за начинаещи
1 Защо Коледа често се нарича време за прошка?
Коледа отбелязва теми като мир, добронамереност и нови начала, вдъхновени от християнската история за благодат и помирение. Това е културно и емоционално напомняне за възстановяване на взаимоотношения и оставяне на стари обиди зад гърба си с края на годината.
2 Каква е разликата между да кажеш "съжалявам" и всъщност да простиш на някого?
Да кажеш "съжилявам" е извинение – признание за сгрешено и израз на разкаяние. Прошката е отговорът – съзнателно решение на наранения човек да освободи недоволството, независимо дали е получено извинение. Едното е предложение, другото е процес.
3 Достатъчно ли е просто да кажеш "съжалявам", за да оправиш нещата по време на празниците?
Често не е. Едно просто "съжалявам" може да изглежда неискрено или като бързо решение за избягване на напрежение. При дребни проблеми може да е достатъчно, но при по-дълбоки наранявания истинската прошка обикновено изисква по-смислено извинение и променено поведение.
4 Какво трябва да включва едно добро извинение, ако "съжалявам" не е достатъчно?
Едно искрено извинение трябва да е конкретно, да поема пълна отговорност без оправдания, да показва съпричастност към това как си наранил другия човек и да включва план за поправяне на вредата или промяна на поведението в бъдеще.
5 Трябва ли да прощавам на някого само защото е Коледа?
Не. Прошката не може да бъде наложена от дата в календара. Коледа може да бъде вдъхновение да помислиш за прошка, но процесът е личен и отнема време. Можеш да избереш мир за себе си, без напълно да се помириш, ако връзката е опасна или ако другият не се е разкаял.
Практически въпроси за напреднали
6 Какво да направя, ако кажа "съжалявам", но другият човек не е готов да прости?
Трябва да уважаваш неговия времеви план. Едно истинско извинение се дава, без да се изисква прошка в замяна. Твоята работа е да се извиниш искрено и да демонстрираш промяна чрез действията си, неговата работа е да се излекува в негово собствено темпо.
7 Как мога да простя на някого, който дори не се е извинил?
Това често е най-трудната работа. Можеш да простиш за собствения си мир – да освободиш властта, която гневът има над теб – без участието на другия човек. Става дума за вътрешна свобода, а не непременно за помирение във взаимоотношенията.
