Провалът на преговорите на ООН за юридически обвързващо споразумение за замърсяването с пластмаси представлява провал в защитата на бъдещите поколения. Докато повечето държави са готови и желаещи да действат, САЩ се присъединиха към нефтодобивните страни в блокирането на напредъка — решение, което техните собствени деца може един ден да съжаляват.
Присъствието на пластмаси в живота ни далеч надхвърля ежедневната употреба. Микропластмаси са открити в плаценти, кръв и кърма. Въпреки че пълните здравни ефекти остават неясни, изследвания ги свързват със сериозни рискове, особено за ембрионите, бебетата и малките деца. Лабораторни изследвания показват, че микропластмасите вредят на човешките клетки, а скорошни открития свързват експозицията с повишен риск от спонтанни аборти, вродени малформации, детски рак и проблеми с плодовитостта по-късно в живота.
Въпреки нарастващата осведоменост за тези опасности, производството на пластмаси продължава да се увеличава и се очаква да се утрои — до над един милиард тона годишно — в рамките на 35 години. Половината от тази продукция е за еднократни изделия. За нефтодобивните страни петрохимията предлага начин да поддържат търсенето, докато световната икономика преминава към възобновяема и ядрена енергия.
Преди три години надеждите за глобално обвързващо споразумение бяха големи. Но преговорите заседнаха, а тази седмица в Женева Саудитска Арабия, Кувейт и други държави настояваха за ограничаване на действията само до управление на отпадъците — подход, който далеч не отговаря на необходимото. САЩ настояваха за доброволни мерки, позиция, отхвърлена от ЕС, Обединеното кралство, Канада и голяма част от глобалния юг. Изискването за консенсус позволи на малцинство да блокира смислен напредък.
Липсата на споразумение е дълбоко разочароваща, макар и неочаквана, предвид по-широките трудности на дипломацията днес. Много делегати смятаха, че липсата на споразумение е по-добра от слабо такова, което би подкопало бъдещи усилия. Докато някои вярват, че друг форум на ООН би могъл да постигне успех, други отбелязват, че минали споразумения за околната среда, като Монреалския протокол, са изисквали години преговори.
Все пак има причина за надежда. Китай, голям производител на пластмаси, но по-малко зависим от тях, би могъл да играе ключова роля. Междувременно страни като Колумбия вече предприемат едностранни стъпки за намаляване на употребата на пластмаси.
Рекордният брой индустриални лобисти в Женева показва колко ожесточено производителите на пластмаси се борят срещу промените — но и че те разпознават нарастващия импулс срещу тях. Засега те забавиха действията, но не трябва да спечелят в дългосрочен план. Залозите са прекалено високи.
ЧЗВ
### **Често задавани въпроси за мнението на The Guardian за провалените екологични преговори: Нефтодобивните страни и глобалното споразумение за пластмасите**
#### **Основни въпроси**
**1. Каква беше целта на глобалното споразумение за пластмасите?**
Споразумението имаше за цел да създаде международен договор с юридическа сила за намаляване на замърсяването с пластмаси, включително ограничаване на производството и по-добро управление на отпадъците.
**2. Защо се провалиха преговорите?**
Нефтодобивните страни и индустриалните лобисти се противопоставиха на силни мерки, отслабвайки предложенията за намаляване на производството на пластмаси и приоритизиране на рециклирането.
**3. Кои се противопоставиха на споразумението?**
Държави с големи петролни и пластмасови индустрии, като САЩ, Саудитска Арабия и Русия, се противопоставиха на строгите регулации.
**4. Какво е становището на The Guardian относно резултата?**
The Guardian критикува провала, но призовава за продължаващ натиск върху правителствата и индустриите да предприемат по-решителни действия.
#### **Средно напреднали въпроси**
**5. Как нефтодобивните страни печелят от производството на пластмаси?**
Пластмасите се произвеждат от изкопаеми горива, така че намаляването на производството им застрашава печалбите им от продажбите на нефт и газ.
**6. Кои бяха ключовите разногласия по време на преговорите?**
Някои държави искаха задължителни намаления на производството на пластмаси, докато други предпочитаха доброволни усилия за рециклиране без ограничаване на растежа на индустрията.
**7. Какви са последствията от този провал?**
Без строги правила замърсяването с пластмаси ще продължи да нараства, вредейки на екосистемите, дивата природа и човешкото здраве.
**8. Има ли напредък по други екологични споразумения?**
Да — минали споразумения като Парижкото споразумение за климата показват, че глобалното сътрудничество е възможно, но съпротивата на индустрията остава пречка.
#### **Напреднали въпроси**
**9. Как производството на пластмаси допринася за изменението на климата?**
Производството на пластмаси отделя парникови газове, а по-голямата част от пластмасите се изгарят или изхвърлят, което води до още повече замърсяване.
**10. Какви алтернативи има за намаляване на зависимостта от пластмаси?**
Решенията включват биоразградими материали, многократна опаковка и политики като „замърсителят плаща“ данъци върху производителите на пластмаси.
**11. Могат ли бъдещите преговори да бъдат успешни?**
Да, но са необходими обществен натиск, корпоративна отговорност и по-силна политическа воля, за да се преодолее влиянието на индустрията.
**12. Какво могат да направят хората, за да помогнат?**
Да намалят употребата на еднократни пластмаси, да подкрепят устойчиви марки и да изискват действия от правителствата чрез петиции и активизъм.
**13. Има ли успешни примери за регулиране на пластмасите?**
Някои държави са забранили определени пластмаси, което показва, че строгите политики могат да проработят.
