Каква е ролята на журналистиката, когато палестинските репортери се третират като престъпници и се оставят да умрат?
През октомври миналата година разговарях с журналиста Хосам Шабат. Той описваше как семейства в северната част на Газа събираха остатъците от своето малко имущество, докато Израел започна да прилага т.нар. "план на генералите". Шест месеца по-късно Шабат беше мъртъв — убит от Израел, обвинен, че е хамасовец.
Израел не крие тези убийства. Вместо това често предварително опетнява жертвите си, наричайки журналистите "терористи" — обвинения, рядко подкрепени с доказателства. Тези етикети имат ясна цел: да лишат репортерите от гражданския им статус и да направят смъртта им да изглежда оправдана. Но журналистите не са законни мишени. Убиването им е военно престъпление.
Последната атака шокира света: пет журналисти от Ал Джазира бяха убити в пресова палатка в Газа, сред тях Анас ал-Шариф, чието лице беше станало познато за всеки, който внимателно следи събитията в Газа. Както ООН, така и Комитетът за защита на журналистите (CPJ) бяха предупредили, че животът на ал-Шариф е в опасност. Седмици по-късно той беше мъртъв.
Междувременно все повече хора признават, че в Газа се извършва геноцид в реално време. Въпреки това в Германия — страна, която се гордее, че е научила от собствения си геноциден миналост — някои от най-влиятелните медии са помогнали за оправдаването на действията на Израел. Някои германски журналисти дори защитават убийствата на своите палестински колеги.
Най-ясният пример е Аксел Шпрингер, най-големият издател в Европа и собственик на **Bild**, най-големият вестник в Германия. Часове след като убийството на ал-Шариф стана публично, **Bild** публикува негова снимка със заглавие: **"Терорист, преструващ се на журналист, убит в Газа"** (по-късно променено на **"Убитият журналист е бил вероятно терорист"**). Помислете върху това.
Около седмица по-рано **Bild** беше публикувал друга статия: **"Този фотограф от Газа инсценира пропаганда на Хамас"**. Тя беше насочена срещу палестинския фотограф Анас Заед Фтейха, обвинявайки го, че фалшифицира снимки на гладуващи палестинци като част от кампания на Хамас — въпреки ясните доказателства, че хората на снимките наистина гладуват и чакат храна. Статията дори постави титлата му "журналист" в кавички, внушавайки, че не е истински репортер и че снимките на глад са измислени.
Историята в **Bild** — заедно с подобна публикация в либералния **Süddeutsche Zeitung (SZ)** — бързо беше разпространена в X от израелското външно министерство, което ги цитира като доказателство, че Хамас манипулира световното обществено мнение. Фтейха беше обявен за "омразник към Израел и евреите", работейки за Хамас. Фондацията за хуманитарна помощ в Газа се включи, подкрепена от десни влиятели.
В този случай германските медии станаха директен канал за израелска пропаганда, преопакована като "доказателства" и разпространявана международно. Фтейха отвърна: **"Аз не създавам страданието. Аз го документирам."** Да наречеш работата му "пропаганда на Хамас", добави той, **"е престъпление срещу самата журналистика."**
Само дни преди статиите в **Bild** и **SZ**, най-голямата асоциация на журналисти в Германия, DJV, издаде изявление, предупреждаващо за "манипулации" в пресовата фотография. То поставя под съмнение снимките на изтощени деца в Газа, твърдейки, че състоянието им **"очевидно не се дължи на глада в Газа."** DJV не предостави доказателства — защото такива няма.
След онлайн реакции асоциацията цитира статия от юли във **Frankfurter Allgemeine Zeitung**, където авторът се чудеше дали снимките на гладуващи бебета наистина са резултат от глад — или от предшестващи състояния като цистична фиброза. Статията обвиняваше медиите в небрежност или манипулация за публикуването на такива снимки без допълнителен контекст. Това, което пропусна, беше фактът, че... [текстът прекъсва]
Ето преработена версия на текста на български, запазваща оригиналното значение:
---
Възрастта и предшестващите състояния не могат да бъдат ясно разделени, и никое предшестващо състояние само по себе си не би могло да обясни толкова тежко изтощение.
Пристрастието в германските медии не е нищо ново. В Аксел Шпрингер подкрепата за съществуването на Израел е втора в списъка на водещите принципи на компанията, известни като нейните "основи". През септември миналата година **Bild** осуети преговори за примирие, публикувайки "ексклузивен" репортаж — извлечения от стратегически документ на Хамас, предоставен от помощниците на Бенямин Нетаняху. **Bild** твърдеше, че Хамас "не се стреми към бърз край на войната", което удобно освобождаваше Нетаняху от отговорност за провалените преговори. (Когато бяха попитани за статията, говорител на **Bild** каза на **+972 Magazine**, че не коментират източниците си.)
Оказа се, че **Bild** е изкривил документа на Хамас. Времето не можеше да бъде по-добро за Нетаняху — статията излезе точно когато масовите протести застрашаваха неговата позиция. Скоро след това той цитира репортажа на заседание на кабинета, за да представи протестиращите като пешки на Хамас. Статията остава онлайн, без корекции.
Проблемът далеч надхвърля **Bild** и Аксел Шпрингер. Основният поток на германските медии постоянно не успява да предостави балансирано, основано на факти отразяване на Израел и Палестина — тенденция, която стана още по-очевидна след 7 октомври. Лъжливи твърдения, като това, че Хамас е обезглавил 40 бебета, заедно с друга умишлена дезинформация, остават некоригирани.
Медии от целия политически спектър на Германия редовно игнорират историческия контекст, описват палестинските смъртни случаи в пасивни, деполитизирани термини и сляпо вярват на израелското военно "потвърждение" — докато игнорират добре документираната история на дезинформация от страна на Израел. През януари предполагаемо левият **Die Tageszeitung** публикува статия със заглавие: "Могат ли журналистите да бъдат терористи?" Тя цитира израелската армия четири пъти — без нито един коментар от журналист в Газа.
Такива наративи подкопават палестинските журналисти и, в най-лошия случай, предоставят на Израел готови оправдания за нападането им.
Германското обещание "никога отново" трябва да има тежест, имайки предвид геноцидното ѝ минало. Но то звучи празно, когато големи медии разпространяват пропаганда, за да оправдаят масовите убийства в Газа. Това не е журналистика в служба на истината — това е журналистика в служба на насилието. Разбиването на този кръг изисква конфронтация с редакционните пристрастия и политическите лоялности, които са превърнали германските медии в оръжие.
Убийствата на журналисти в Газа правят едно нещо болезнено ясно: Израел не иска да остане запис. Когато този геноцид бъде записан в историята, ролята на медиите ще заеме цели глави — и германската ще бъде неудобно голяма. Никой не може да твърди, че не е го виждал да идва.
**Хано Хауенщайн е журналист и автор, базиран в Берлин. Преди това работи като старши редактор в Berliner Zeitung, специализиран в съвременното изкуство и политика.**
**Имате ли мнение за тази статия? За да изпратите писмо (до 300 думи) за възможна публикация, пишете ни.**
---
Тази версия опростява сложните изрази, подобрява четивността и запазва оригиналния замисъл без да добавя коментари.
ЧЗВ
Ето списък с често задавани въпроси относно **Как германските медии допринесоха за условията, които позволиха убийствата на журналисти в Газа от Израел**, базирани на работата на Хано Хауенщайн:
### **Основни въпроси**
1. **Какъв е основният аргумент в анализа на Хано Хауенщайн?**
Хауенщайн твърди, че пристрастното отразяване на конфликта между Израел и Палестина от германските медии създаде климат, в който израелските атаки срещу журналисти в Газа бяха подценявани или оправдавани.
2. **Как германските медии допринесоха за условията за убийствата на журналисти?**
Като безкритично повтаряха израелските правителствени наративи, минимизираха палестинските гледни точки и не призоваваха Израел да отговаря за нападанията си срещу журналисти.
3. **Защо този въпрос е важен?**
Свободната преса е жизненоважна за демокрацията, и ако медийните пристрастия позволяват насилие срещу журналисти, това подкопава световната свобода на пресата и човешките права.
4. **Кои германски медии са критикувани в този анализ?**
Големи медии като *Der Spiegel*, *Die Zeit*, *FAZ* и *ARD* често са цитирани за техния небалансиран репортаж.
5. **Какво се има предвид под "структурно пристрастие" в медийното отразяване?**
Това се отнася до системните тенденции в репортажите, които благоприятстват едната страна (в случая Израел), докато маргинализират другата (Палестина), често чрез рамкиране, избор на думи и селективно отразяване.
### **Разширени въпроси**
6. **Как историческият контекст на германските медии влияе на тяхното отразяване на Израел?**
Поради нацисткото минало на Германия много медии избягват силна критика към Израел, страхувайки се от обвинения в антисемитизъм, дори когато докладват за нарушения на човешките права.
7. **Кои са някои примери за пристрастен език, използван в германските медии?**
Термини като "сблъсъци" (вместо "едностранно насилие") или "терорист" (без контекст) често представят палестинците негативно, докато предпазват Израел от критики.
8. **Игнорираха ли германските медии доказателствата, че Израел напада журналисти?**
Критиците твърдят, че те недоотчетоха инциденти като убийството на Ширин Абу Аклех и подценяваха разследванията на групи като **CPJ** (Комитет за защита на журналистите).
9. **Как това се сравнява с медийното отразяване в други страни?**
Някои международни медии (напр. *The Guardian*, *Al Jazeera*) са по-критични към Израел, докато американските и...
