Германската Зелена партия, *Die Grünen*, някога беше модел за екологичните движения в цяла Европа. В началото на 2021 г. те водеха националните изследвания с близо 30% подкрепа, предизвиквайки спекулации за потенциален зелен канцлер. Само четири години по-късно партията е в хаос — разделена, извън управлението и с подкрепа едва над 10%, след като загуби 33 места на изборите през февруари. С разпадането на политическия център в Германия, Зелените спешно трябва да възстановят връзката си с масовите избиратели.
Най-голямото им предизвикателство? Лидерството. На върха на популярността си, Аналена Бербок и Роберт Хабек — възприемани като прагматични фигури, подходящи за консенсусно-ориентираната политика на Германия — помогнаха на партията да процъфтява. След изборите през 2021 г. Бербок стана министър на външните работи, а Хабек — вицеканцлер в коалиционното правителство на Олаф Шолц. Но когато то падна, Зелените загубиха един милион гласа и паднаха на четвърто място. Сега ключови фигури напускат: Хабек планира да се премести в Дания, Бербок пое роля в ООН, а цялото ръководство на Зелената младеж напусна партията.
Този отлив можеше да бъде шанс за обновление. Зелените избраха нови съпредседатели — Франциска Брантнер (45) и Феликс Баназак (35) — и нови лидери на Зелената младеж, включително климатичния активист Якоб Блазел и самоопределящата се като "ляв радикал" Йете Ницард. Вместо единство, тези назначения разкриха дълбоки разделения. От 80-те години на миналия век партията е разделена между прагматиците (*Realos*) и идеалистите (*Fundis*). Старите напрежения изплуват отново, но сега по поколенчески линии.
Ръководството на партията въздъхна с облекчение, когато Ницард обяви, че няма да се кандидатира за преизбиране през есента. Нейните противоречиви позиции — носенето на лозунги като "ACAB" (против полицията) и "Изяж богатите", дори размисли за въоръжена съпротива срещу коалиции с крайната десница — отчуждиха центристките избиратели, от които Зелените се нуждаят. Докато подобни възгледи намират отзвук сред германската крайна левица, това пространство вече е заето от *Die Linke*, която набира сила с по-твърда линия срещу десницата. Двете партии сега имат сходни резултати от 10–12%.
Новото ръководство на Зелените се стреми да излекува идентичностната криза на партията и да я върне в центъра. Баназак дистанцира партията от радикалната левица, открито признавайки разногласията си с Ницард. С нейното напускане те се надяват да възстановят доминацията на *Realos*. През лятото лидерите обикалят най-поляризираните райони на Германия — индустриалния Рур и бившата Източна Германия — за да се свържат отново с работническата класа.
Опитите им бяха предмет на ранни подигравки, като например снимката на Баназак, позиращ на пода на влак, въпреки че имаше достъп до първа класа. Но ако турнето помогне на Зелените да разберат политическите реалности в Германия, то може да се окаже повече от просто PR ход. В Тюрингия, цитадела на *AfD* в източна Германия, Баназак чу от тийнейджъра на кмет от Зелените, че местните ги възприемат като "радикални климатични активисти". Но ако хората видят, че зелените политици постигат осезаеми подобрения — като възраждане на села или поправяне на пътища — имиджът им може да се възстанови.
В Дуисбург, западен индустриален град, Брантнер се запита дали Зелените не са отчуждили младите мъже-избиратели, като не са им предложили положителна идентичност. Тя отбеляза, че дискусиите за мъжествеността често идват с етикета "токсична". Този вид саморефлексия е едновременно нова и решаваща. *AfD* цели да се докопа до властта, подклаждайки политически разделения по модела на Тръмп. Ако Зелените се изместват още по-наляво, изоставяйки центъра, който *AfD* иска да разгроми, те само ще помогнат на крайната десница.
*AfD* кръжи като лешояди, но в Берлин младата левица се мобилизира срещу тях.
Политическият пейзаж на Германия все още има място за масово зелена партия. Като постигнат правилния баланс, те може да станат водеща център-лява сила, подкрепяйки умерената политика като цяло. Способността им да си сътрудничат с консерваторите е част от силата им. В Баден-Вюртемберг зеленият лидер Винфрид Кречман управлява от 2011 г. с подкрепата на *CDU* — модел, който може да работи и на национално ниво. Той остава популярен дори сред консервативните избиратели.
Харесва ни или не, Германия има консервативно мнозинство, което търси политическо представителство. *CDU* изключи възможността за работа с *AfD*, оставяйки ги обвързани с изпадналата в криза *SPD*. Коалиция между *CDU* и Зелените може да укрепи политическия център и да защити демокрацията под заплаха. Тя също ще върне екологичните въпроси в масовия политически дебат.
Дали новите лидери на Зелените ще могат да обединят разединената партия зад прагматичния прогресивизъм, остава неясно. Но те трябва да опитат — не само за оцеляването на партията, но и за германската демокрация.
**Катя Хойер е германско-британски историк и журналист. Нейната последна книга е *Beyond the Wall: East Germany, 1949-1990*.**
