Как бихте постъпили, ако демокрацията ви бъде разглобявана? За повечето западни страни това беше теоретичен въпрос. Обществата, преминали през това, като Германия през 30-те години на миналия век, изглеждаха все по-отдалечени. Различните начини, по които хората са реагирали срещу авторитарното управление – както в политиката, така и в ежедневието – бяха интересни и решаващи за изследване, но изглеждаха по-малко актуални за днешния ден.
Вече не е така. Нелибералният популизъм се е разпространил по целия свят, като се бори за власт или се закрепва – от Аржентина до Италия, Франция до Индонезия, Унгария до Великобритания. Но вероятно най-значимият пример за относително свободно и плуралистично общество, превръщащо се в нещо друго, са Съединените щати, вече девет месеца след началото на втория мандат на Доналд Тръмп.
Както често се случва, САЩ показват какво може да очаква бъдещето за много части на света. Репресиите на Тръмп срещу имигрантите, централизацията на властта, потискането на инакомислието, услугите за лоялни олигарси и пренебрежението към истината и закона не са уникални. Дори правителства, които се позиционират като алтернатива на популизма, като това на Кийр Стармър, все по-често приемат някои от неговите черти, като показната твърдост към търсещите убежище. С над три години, оставащи от хаотичния мандат на Тръмп – и вероятно повече, ако преодолее бариерите за трети мандат – животът под негово управление вече предлага най-обезпокоителната картина на застрашена демокрация досега.
Популизмът е разединяващ, противопоставяйки "хората" срещу възприети врагове, а непредсказуемостта на Тръмп допринася за неравномерното вътрешно въздействие на режима му. Тази несъгласуваност се отразява в това как различни групи и индивиди реагират на неговите действия. Тези сложни и често тревожни модели са особено ясни в Калифорния – щат, който той силно не харесва заради либералните му ценности и мултикултурализма и където неговата администрация е намесвала най-агресивно.
В Лос Анджелис, където от юни федералното правителство противоречиво разположи морска пехота, Национална гвардия и въоръени служители на ICE, някои предимно латиноски квартали остават зловещо тихи. В Бойл Хайтс в сряда сутринта авеню "Сезар Чавес" и "Мариячи Плаза" – обикновено оживени центрове за пазаруване и социализация – бяха почти пусти. Пекарни и кафенета стояха празни, като само няколко външни места бяха заети въпреки приятното есенно слънце. Страхът от внезапен арест, задържане и депортация държи много хора в затворени помещения и далеч от обществените места от месеци.
Въпреки това, в близкия художествен квартал на центъра на Лос Анджелис, джентрифицирана зона с преустроени складове и фабрики, пекарните и кафенетата бяха оживени както винаги. Групи предимно бели, модерно облечени хора обсъждаха последните си творчески проекти над скъпи ледени кафета и артисънални сандвичи. Фактът, че Тръмп и поддръжниците му вероятно биха презирали тази сцена, или че нещо близко до военно положение беше в сила на两步 разстояние, не като да притеснява тези амбициозни милениали. В САЩ, както и в други страни, превръщащи се в авторитарни, тези, незасегнати от действията на държавата, продължават с кариерите, социалния живот и консуматорството – понякога дори по-интензивно, като форма на бягство.
Обаче избягването на политиката и ангажирането с нея не винаги се изключват взаимно. Често и двата импулса съжителстват в хората, особено когато са изправени пред нещо толкова провокативно и изтощително като десния популизъм. Периоди на пасивност и привидно приемане на статуквото се редуват с силно желание за действие.
Преди две седмици присъствах на протест "No Kings" в Бевърли Хилс, град, по-скоро свързван с богатство, отколкото с активизъм. Очаквах малко събрание на елитни либерали. Вместо официален митинг, оживена тълпа от няколко хиляди души от всички възрасти прекараха часове, марширувайки напред-назад по ръба на парк. Те носеха остроумни анти-Тръмп плакати и скандираха в такт на барабани и постоянните клаксони на минаващи коли. Скандиранията им бяха малко нешлифовани, което подсказваше, че не са опитни протестиращи, а радостните им усмивки правеха да изглежда, че се наслаждават на нещо неочаквано забавно и леко палаво. Цялата сцена беше въздигаща – политиката оживяваше за мнозина, може би за първи път.
Но авторитаризмът може да предизвика и по-изтощени реакции. В Сан Франциско, град със силна политическа традиция, макар да е имало големи протести "No Kings", аз също срещнах чувство на презрение към Тръмп и неговия кръг. Хората презираха техния явен егоизъм, карикатурен тормоз и диви преувеличения, което рискуваше да се превърне в гневна апатия – чувство, че режимът е просто мрачен факт на живота, като правителство в дълбоко корумпирана страна или в стария съветски блок. Този отговор, подобно на отказа да се даде на Тръмп вниманието, което той копнее, може да се разглежда като форма на умишлено дистанциране и начин за справяне. Но докато либерали и леви размишляват, неговата администрация напредва неуморно.
Докато бях в Сан Франциско, се носеха слухове, че Тръмп планира да изпрати войски или федерални агенти в т.нар. провалящ се град. Някои местни, с които говорих, се подсмяха на идеята. Те посочиха красивите улици, процъфтяващи бизнеси, живописни паркове и развит обществен транспорт – качество на живот, което, макар и все по-недостижимо за някои, все пак надминава това в много места, поддържащи Тръмп.
Обаче в държави, управлявани от авторитарен популизъм и дигитални медии, пропагандата често надделява над фактите. Тръмп в крайна сметка отмени инвазията си в Сан Франциско, но заплахата остава, като груб, но ефективен телевизионен клифхенгър. Изграждането на политическо движение, което може постоянно да устои на шоуменството и драмата на десния популизъм, досега убягва на противниците на Тръмп, с малки изключения като левите фигури Зоран Мамдани и Бърни Сандърс.
Ако "Реформ ЮК" дойде на власт, както изглежда все по-вероятно, британските либерали и леви ще се изправят пред същото предизвикателство. Найджъл Фараж може да разкрие поредица от привличащи внимание политики от Даунинг Стрийт, като разглобяването и политизацията на Уайтхол в стил Тръмп, които "Реформ" обеща тази седмица. Тези политики може да се провалят или разочароват, както често се случва с тези на Тръмп, но те все пак оформя политическия пейзаж. Освен ако противниците на популизма не изградят еднакво безпощадно и убедително движение и не включат повече от онези, които популизмът victimizes и сплашва до мълчание, тази ера на автократи ще продължи. Както САЩ демонстрират, спорадичната съпротива, презрението и избягването не са достатъчни.
Анди Бекет е колумнист на „Гардиън“.
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за това какво да правите, ако станете свидетел на разглобяване на демокрацията, фокусирани около идеята за предприемане на действия от където и да сте.
Въпроси за начинаещи
1. Как изглежда разглобяването на демокрацията в реалния живот?
Това е, когато основните правила на справедливо общество започват да отслабват. Това може да включва атаки срещу свободната преса, приемане на закони, които затрудняват гласуването на определени групи, подкопаване на съдилищата, за да станат по-малко независими, или разпространение на масово дезинформиране, за да се създаде обществена обърканост.
2. Аз съм само един човек. Мога ли наистина да променя нещо?
Абсолютно. Демокрацията е изградена върху колективните действия на индивидите. Вашият един глас, глас и действия допринасят за по-голямото цяло. Историята показва, че устойчивият обществен натиск от обикновените хора е мощна сила за промяна.
3. Какво е най-първото нещо, което трябва да направя, ако съм притеснен?
Информирайте се от надеждни, непартийни източници на новини. Разбирането на случващото се е първата съществена стъпка, преди да предприемете ефективни действия.
4. Зает съм и се чувствам претоварен. Какво малко нещо мога да направя в момента?
Можете да се свържете с избраните ви представители. Един бърз телефонен разговор, имейл или писмо, изразяващо притеснението ви, отнема само няколко минути, но им показва, че избирателите им наблюдават и ги е грижа за тези въпроси.
5. Защо трябва да ме е грижа, ако все още не съм засегнат пряко?
Демокрацията защитава правата на всички. Ако днес бъде подкопана за една група, утре ще стане по-лесно да бъде подкопана и за друга група, включително вашата. Става въпрос за защита на система, предназначена да защитава всички граждани.
Разширени практически въпроси
6. Освен чрез гласуване, кои са най-ефективните начини за противодействие?
- Присъединете се към или подкрепете организации: Намерете и подкрепете групи, които са на първа линия в защита на демократичните принципи.
- Ангажирайте се в местната политика: Посещавайте сбирки на общината, училищни бордове и сесии на градския съвет. Местната политика е мястото, където често започват националните тенденции и където вашият глас може да бъде най-силен.
- Подкрепяйте независимата журналистика: Абонирайте се за credible новинарски издания. Свободната преса е крайъгълен камък на демокрацията и се нуждае от финансова подкрепа, за да държи властта отговорна.
7. Как да говоря с приятели или семейство, които не виждат проблема или подкрепят разяждането?
Сосредоточете се върху споделени ценности, а не върху партийна политика.
