През 1903 г. председателят на Union Bank of London заяви: „Ние сме финансовият център на света.“ По това време Сити доминираше в световните финанси, с фондова борса, струваща колкото тези на Ню Йорк и Париж взети заедно. Днес обаче лондонският фондов пазар се свива с най-бързи темпове от 2010 г. насам. Въпреки че решението на Glencore да запази листинга си в Лондон даде краткотраен тласък, то няма да обърне тенденцията. Все повече компании напускат Лондон в полза на Европа и САЩ.
Рейчъл Рийвс цели да съживи борсата, като насърчава притежанието на акции и поощрява хората сами да управляват инвестициите си. Междувременно Конфедерацията на британската индустрия (CBI) предлага данъчни стимули и облекчени правила за бонуси. И двата плана разчитат на дерегулация, но нито един не засяга основния проблем: влошаващият се британски фондов пазар е отражение – и в същото време влошава – хронично ниските бизнес инвестиции и счупения модел на растеж.
На теория фондовите пазари помагат на компаниите да набират капитал, който те инвестират за повишаване на производителността и икономическия растеж. Инвеститорите, включително пенсионните фондове и спестителите, се възползват от този растеж, както и работниците чрез по-високи заплати. Но във Великобритания системата не работи. Компаниите не инвестират достатъчно, а пенсионните фондове – някога основни купувачи на британски акции – са се насочили към държавни облигации или американски пазари. През 1997 г. британските пенсионни фондове държаха 53% от активите си в местни акции; днес това е едва 6%.
Бизнес растежът е забавен, докато акционерите изискват все по-високи дивиденти, което създава цикъл на стагнация. Между 2000 и 2019 г. изплащането на дивиденти нараства почти шест пъти по-бързо от заплатите, а британските фирми сега харчат по-малко за НИРД в сравнение с европейските си конкуренти. Британската икономика е по-добра в извличането на богатство, отколкото в инвестирането в производителност.
В резултат британските компании са уязвими към чуждестранни поглъщания, докато успешни фирми като Arm избират да се търгуват в чужбина. Въпреки политическия натиск, Arm избра листинг в САЩ, където стойността й скочи – облагодетелствайки чуждестранни инвеститори.
CBI иска Рийвс да насочи пенсионните фондове отново към британски акции. Макар повече инвестиции да биха помогнали, те няма да оправят икономика, изкривена към извличане на богатство. Необходими са публични инвестиции – може би чрез регионални банки, подкрепящи стартъпи извън Лондон. Рийвс трябва също да натисне фирмите да инвестират повече, например чрез облагането на обратно изкупуване на акции или изискване за представителство на работниците в управителните съвети. Но подобни решения изискват политическа визия – нещо, от което сегашното правителство липсва.
Имате ли мнение по темата? Ако искате да споделите отговор (до 300 думи) за евентуална публикация в секцията „Писма до редактора“, кликнете тук, за да изпратите имейл.
