До май 1985 г. албумът на Принс "Purple Rain" беше продал 11 милиона копия в Съединените щати. Един от купувачите беше 11-годишната Карена Гор. Когато майка ѝ, Типър Гор, чу петата песен от албума, "Darling Nikki", тя беше шокирана от откровените текстове: "Познавах едно момиче на име Ники / Предполагам може да се каже, че беше секс манячка / Срещнах я в лобито на хотел / маструбираше се с списание."
"Не можех да повярвам на ушите си", припомни си Типър Гор. "Вулгарните текстове ни смутиха и двете. Първо бях вцепенена - после се ядосах!"
Макар че това, че родители се притесняват от музикалните вкуси на децата си, не беше нищо ново, Типър не беше обикновена майка от Тенеси - тя беше омъжена за сенатор Ал Гор, издигащ се политик от Демократическата партия. Решена да предприеме действия, Типър се свърза със Сюзън Бейкър, съпругата на Джеймс Бейкър, министър на финансите при Роналд Рейгън, преодолявайки разделението между демократи и републиканци. Заедно с още две жени те съвместно основават Центъра за музикални ресурси на родителите (PMRC). Тъй като и четирите жени имаха съпрузи със силни правителствени връзки, американските медии кръстиха групата "вашингтонските съпруги".
PMRC организира изслушване в Сената на САЩ през септември 1985 г., с цел да увеличи родителския контрол върху записаната музика. Още преди да започнат изслушванията, PMRC набра значителен импулс. Финансирането идваше от вокалиста на Beach Boys Майк Лъв и Джоузеф Коорс, собственик на бирата Коорс, и двамата активни поддръжници на Рейгън, а комитетът получи широко медийно отразяване, спечелвайки подкрепата на личности като Джери Фолуел, телеевангелиста и съосновател на Моралното мнозинство.
Кампанията се появи в благоприятен момент. Докато Обединеното кралство се бореше с "видео гадостите", наблягането на Роналд Рейгън върху "семейни ценности" в САЩ беше дало сила на религиозните десни. С нарастващата популярност на MTV, музикантите се сблъскваха с все повече критика от християнски организации.
"Първоначално не обръщах много внимание на PMRC", каза Блеки Лоулъс, лидер на Wasp, една от засегнатите групи. "После това оказа огромно влияние и придоби собствен живот."
САЩ преживяваха предишни морални паники, свързани с музиката. В средата на 50-те години сегрегационисти осъждаха Елвис Пресли, че прави "музика от джунглата", а забележката на Джон Ленън през 1966 г., че "Бийтълс са по-популярни от Исус", доведе до кланета на плочи на Бийтълс. Въпреки това, никога преди не беше имало координирано правителствено усилие за цензуриране на музиката. С началото на сенатските изслушвания стана ясно, че цензурата вече е на дневен ред.
За изслушванията PMRC състави списък от 15 съвременни песни, наречен "Мръсната петнайсетка", които те смятаха за неприемливи поради теми като секс, насилие, позоваване на наркотици или алкохол, окултни теми и псувни. Принс беше свързан с три от песните като изпълнител, автор или продуцент. В списъка бяха включени и Mary Jane Girls, Мадона и Синди Лопър, посочени заради песните си със субтилно провокативна женска сексуалност. Хевиметъл групите, тогава най-продаваният жанр в САЩ, доминираха в списъка. Ветерани като AC/DC, Black Sabbath и Mötley Crüe, които преди това бяха атакувани от евангелистки групи, бяха включени заедно с по-нови изпълнители като Def Leppard, Judas Priest, Twisted Sister и Wasp. Изведнъж тези артисти се оказаха с политици и религиозни фундаменталисти, призоваващи музиката и видеоклиповете им да бъдат забранени по радиото и MTV.
"Следях всичко това да се натрупва в новините, така че не бях напълно изненадан", каза вокалистът на Judas Priest Роб Хalford, "въпреки че да те наричат 'враг на народа' беше прекалено."
По време на сенатските изслушвания PMRC призова Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) да създаде система за оценка на музиката, подобна на тази за филмите. Техните цели включваха поставяне на предупредителни етикети на обвивките на албумите, прикриване на албуми с откровени обложки в музикалните магазини, притискане на телевизионните станции да не излъчват откровени музикални видеоклипове и, по-притеснително, преразглеждане на договорите на музиканти, които се представят по насилствен или сексуален начин по време на концерти.
Алис Купър отбеляза, че етикетите за родителски съвети вероятно са имали обратен ефект, правейки тези албуми по-атрактивни за младите хора.
Кампанията на PMRC предизвика критика не само от музикантите в техния списък "Мръсната петнайсетка", но и от опитни артисти като Франк Запа и Алис Купър, които и двамата са предизвиквали противоречия в началото на кариерите си. Те виждаха усилията на PMRC като прикритие за увеличаване на цензурата.
Купър не беше непознат в битките с цензурата, особено във Великобритания. През 1972 г. песента на групата му "School's Out" достигна номер едно, предизвиквайки призиви да бъде забранена. Той си спомня, че изпрати цветя на консервативната активистка Мери Уайтхаус и пури на уелския лабуристки депутат Лео Абсе, забавен от техния гняв.
Дванадесет години по-късно кампанията на PMRC му се стори по-сериозна и зловеща, пример за правителствено прекалено намеса. Той твърдеше, че тя изпраща посланието, че децата не са способни да се справят с определено съдържание, като настояваше, че такива разговори трябва да са между родителите и техните деца, а не с правителството.
С началото на сенатските изслушвания Франк Запа замина за Вашингтон, където се присъединиха Джон Денвър и Дий Снайдър от Twisted Sister. И тримата свидетелстваха срещу музикалната цензура. Запа, облечен официално, се превърна в запомнящ се образ, докато дебатира с PMRC, наричайки предложението им лошо обмислено и нарушаващо гражданските свободи.
Джон Денвър посочи как песента му "Rocky Mountain High" погрешно се възприема като насърчаваща употребата на наркотици, въпреки че всъщност е за оценяването на природата. Дий Снайдър изясни, че песента на групата му "Under the Blade" е недоразбрана - тя се отнася за операция, а не за садомазохизъм, както твърдеше Типър Гор.
Макар че Роб Хalford от Judas Priest не беше присъствал на изслушванията, той по-късно заяви, че PMRC също не разбраха правилно текстовете му. Те твърдяха, че "Eat Me Alive" описва принудителен орален секс, но Хalford обясни, че става дума за съгласен гей S&M. По това време той мълчеше и не направи публично камъът аут до 1998 г.
Песента на Wasp в списъка, "Animal (Fuck Like a Beast)", според Лоулъс, беше просто straightforward възхвала на страстния секс - не кой знае какво, но и не непристойна. Той си спомня: "Първоначално планирах да присъствам на сенатските изслушвания и да свидетелствам, но EMI, нашата звукозаписна компания, ни помоли да не ходим. Те не смятаха, че е мъдро. Франк, Джон и Дий всички говориха добре от името на артистите, въпреки че това не промени много."
Макар че триото говори красноречиво, американските звукозаписни компании се предадоха преди приключването на изслушванията: RIAA се съгласи да поставя етикети за родителски съвети на албуми с "противоречиво" съдържание. Това доведе до това, че някои търговци на дребно, включително Уолмарт - тогава най-големият продавач на плочи в САЩ - да откажат да складират албуми с етикети. Хalford отбелязва: "По това време твърдата десница притискаше Уолмарт, оставяйки ги без избор. Предполагам, че продажбите на всяка компания пострадаха в резултат."
Лоулъс твърди, че сенатските изслушвания на PMRC заплашиха не само кариерата му, но и живота му. "Имаше част от обществото в САЩ, която вярваше, че 'светът ще е по-добър без тези хора', и започнахме да получаваме заплахи за убийство. Стреляха по мен два пъти - за щастие не по време на концерт, въпреки че веднъж докато свирех, някой хвърли тежка стъклена буркан, която ме удари в главата и разцепи скалпа ми."
Музикантите отвърнаха на PMRC чрез музиката си: "Parental Guidance" на Judas Priest и "Freedom" на Алис Купър критикуваха организацията, докато в албума на Wasp "Live... In the Raw" Лоулъс посвещава песента "Harder, Faster" на вашингтонските съпруги, викайки: "Те могат да ме духат, да ме духат, да ме ядат суров!"
Сенатските изслушвания разшириха дебата за цензурата в САЩ и предизвикаха съдебни дела срещу "обидни" музиканти. Пънк групата от Сан Франциско Dead Kennedys се изправи пред съдебно дело не заради музиката си, а заради вложка с художественото произведение на Х.Р. Гигер "Пенис пейзаж" в албума им от 1985 г. "Frankenchrist". Родител, разстроен, че тийнейджърката му купи албума, подаде иск срещу групата. На 7 март 1990 г. вокалистът на Dead Kennedys Джело Биафра дебатира с Типър Гор в шоуто на Опра Уинфри, твърдейки, че нейната защита като "либерален демократ" се противоречи на подкрепата ѝ за PMRC, която е енергизирала християнските десни.
Както Купър, така и Лоулъс предполагат, че мотивацията на Типър за PMRC е била да изгради подкрепа за кампанията на съпруга ѝ за номинацията на Демократическата партия за президент през 1987 г. Ал Гор в крайна сметка загуби изборите, но по-късно стана вицепрезидент на Бил Клинтън, преди да загуби спорно от Джордж Буш през 2000 г. Лоулъс заявява: "Точно както Маккарти използва червената тревога, за да получи власт, това беше опит да се изгради политическа база, като се твърди, че музикантите въвеждат сексуални перверсии и окултизъм в детските стаи."
Рапът скоро надмина рока като най-популярна младежка музика в САЩ, а текстовете на гангста рапа предизвикаха още повече възмущение. През 1989 г. NWA и 2 Live Crew предизвикаха големи противоречия - NWA заради текстове, възхваляващи стрелбата по полицаи от LAPD, и 2 Live Crew заради откровеното сексуално съдържание в албума им "As Nasty As They Wanna Be". След като федерален съдия обяви албума за неприличен - първи такъв случай за музикален запис в САЩ - щатите в Библиевия пояс преследваха магазини, продаващи албума, и заведения, където се представят. Апелативният съд на САЩ по-късно отмени решението за неприличност, но до тогава противоречието беше помогнало и на двете групи да продадат милиони албуми, въпреки че многобройните правни битки в крайна сметка ги разпаднаха.
"Цялото нещо ми се стори снизходително и глупаво", казва Купър. "И поставянето на етикети за родителски съвети на албумите със сигурност проработи обратно, защото те направиха тези албуми точно тези, които децата искаха да купят."
Макар че PMRC официално се разпусна в средата на 1990
