Един устойчив и популярен възглед твърди, че в по-ранна епоха жените са имали равен или дори по-висок статус от мъжете, което е довело до по-щастливи и мирни общества. След това се е появил патриархатът, донесъл конфликти и потисничество, и оформил света, който познаваме днес.
Тази идея за матриархата и патриархата като пълни противоположности, с ясен преход от единия към другия, възниква в марксистката мисъл от 19-ти век и навлиза в археологията с малко доказателства, като в крайна сметка се разпространява в общественото съзнание.
Антрополозите често се отнасяха по-скептично. Те наблюдаваха голямо разнообразие от гендерни роли както в съвременните, така и в историческите общества и предполагаха, че такова разнообразие е било нормата и в праисторията. Но доказването на това беше предизвикателство, отчасти защото определянето на биологичния пол – да не говорим за гендер – от древни останки беше трудно. Това се промени преди около две десетилетия.
Революцията в древната ДНК – възможността за извличане и анализ на ДНК от стари кости – внезапно направи възможно идентифицирането на пола на отдавна починали индивиди и проследяването на техните родствени връзки. Химическият анализ на кости и зъби, особено съотношенията на определени изотопи, разкрива дали хората са се премествали между региони или са променяли хранителния си режим. Тези нови инструменти показват, че разнообразните гендерни отношения наистина са били често срещани в праисторически времена, като не е имало рязък преход от една система към противоположната.
Марксисткият възглед, често приписван на Фридрих Енгелс, предполага, че хората са живели равноправно, докато земеделието не се разпространило от Близкия изток преди около 10 000 години. Земеделието довело до установяване на седен начин на живот и натрупване на богатство, което изисквало защита и правила за наследяване. С нарастването на населението мъжете доминирали в нововъзникващите елити, отчасти поради ролите си във войните, и богатството започнало да се предава по мъжка линия. Жените често се местили да живеят със семействата на съпрузите си, а потисничеството над жените станало страничен ефект от тези промени.
Алтернативна теория от литовската археоложка Мария Гимбутас от 196-те години предполага, че обществата, ориентирани към жените, са съществували по-дълго в Европа – до преди около 5000 години – когато били съборени от патриархални номади от степите.
Матилинейността, при която наследството се предава по женска линия, и матрилокалността, при която жените остават с роднините си, често съвпадат и са свързани с по-висок статус и влияние на жените. През 2017 г. американски генетици откриха доказателства за елитна матилинейна група в каньона Чако, Ню Мексико, която просъществувала над 300 години около 10-ти век. После, през юни, китайски изследователи съобщиха за подобно матилинейно земеделско общество в източен Китай от преди над 3000 години. Тези открития, заедно с други, показват, че матилинейни общества са съществували на всеки обитаван континент, поне от началото на земеделието.
Въпреки това, дори в матилинейните общества жените не винаги притежават вземането на решения; то често остава в ръцете на техните братя, а не на съпрузите им. Тъй като древната ДНК и изотопите разкриват малко за действителното влияние на жените, гендерната динамика в праисторията все още е предмет на дебати. Това изследване подтикна експертите да преосмислят какво означава "власт". Ако съпругата на мъж-владетел е оформяла неговото обкръжение чрез покровителство и съвети, или е влияела на политиката му зад кулисите, дали е била по-малко влиятелна?
Археолозите са идентифицирали няколко двойки от бронзовата епоха, които са управлявали заедно – след идването на степните номади в Европа – а по-късните исторически записи показват, че жени от елита са влияели на решенията по подобни начини на различни континенти. Най-вероятно са го правили и в по-ранни времена.
Освен това, използването на "мека власт" от жени в мъжко-доминирани общества може дори да е предшествало Хомо сапиенс. В своята книга от 2022 г. за секса и гендера "Различни", приматологът Франс де Ваал разказва как Мама, алфа женска шимпанзе, одобрила приемник на алфа мъжака – който имал по-висок ранг от нея – с целувка.
В последно време се появява и друго прозрение. Макар Енгелс да е бил общо взето прав, свързвайки богатството с патрилинейните системи, други елементи също са влияели на гендерната динамика, като например начинът на препитание на едно общество. През февруари китайски и британски изследователи отбелязаха, че традиционно матилинейните села в Тибет са станали по-гендерно неутрални през последните 70 години, тъй като са преминали от земеделска към пазарна икономика.
Конфликтът също играе роля. Според антроположката от Йейл Карол Ембър, докато матрилокалните и патрилокалните общества са еднакво склонни към война, вътрешните разпри – за разлика от външните войни – tend to изтласкват обществата към патрилокалност, тъй като враждуващите се кланове предпочитат да държат синовете си близо.
Междувременно, натрупващите се доказателства сочат, че жените в древността са се сражавали, ловували и са били шамани. Нито една роля или позиция не им е била универсално или постоянно забранена. И макар че жените-лидери може да са били необичайни, те не са напълно липсвали. Скорошно изследване на древна ДНК от Тринити Колидж Дъблин разкрива, че е имало поне малки островчета матилинейни общества в цяла Британия през Желязната епоха, когато островът е контролиран от келтски племена. Заедно с археологически находки на жени-войни и римски сведения за жени-племенни вождове, изглежда, че келтските жени са упражнявали както твърда, така и мека власт.
Матилинейни общества съществуват и днес, като китайските Мосуо и Хопи от Аризона, потомци на клановете от каньона Чако. Броят им намалява, тъй като националните правительства налагат патриархални норми, но те служат като напомняне, че някои минали общества са били по-склонни към гендерно равенство от много съвременни, и че всички общества имат потенциала да се развиват.
**За по-нататъчно четене:**
- "Различни: Какво могат да ни научат човекоподобните маймуни за гендера" от Франс де Ваал
- "Патриарсите: Как мъжете започнаха да властват" от Анджела Сайни
- "Ева: Как женското тяло е задвижило 200 милиона години човешка еволюция" от Кат Боханън
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси за гендерното равенство в праисторията с ясни и кратки отговори.
**Основни дефиниционни въпроси**
1. **Какво всъщност означава "праистория"?**
Праисторията се отнася за обширния период от човешката история преди изобретяването на писмените системи. Обхваща всичко от най-ранните хора до възникването на първите цивилизации.
2. **Значи праисторията е била време на равенство между мъжете и жените?**
Доказателствата предполагат, че вероятно е било по-равностойно от много по-късни общества, но не по начина, по който си представяме равенството днес. Вероятно става дума по-скоро за допълващи се роли, при които работата и на мъжете, и на жените е била жизненоважна за оцеляването, а не за доминация на единия пол над другия.
3. **Как изобщо можем да знаем какъв е бил животът тогава, ако няма писменост?**
Археолозите използват улики като погребални обекти, артефакти и изследване на съвременните общества на ловци-събирачи, за да правят обосновани предположения за социалните структури.
**Ежедневие и роли**
4. **Не е ли било просто "мъжът-ловец, жената-събирач"?**
Това е прекалено опростяване. Докато мъжете често са ловували едър дивеч, жените обикновено са били основните събирачи на растителна храна, която е осигурявала по-голямата част от калориите. Доказателствата показват също, че жените са ловували дребен дивеч, а в някои общества – дори и едър. И двете роли са били изключително важни.
5. **Имали ли са жените власт или влияние в праисторическите групи?**
Да, вероятно значително. Като основни събирачки и често обработващи на храната, те са имали значително икономическо влияние. Познанията им за растенията, медицината и отглеждането на деца са били жизненоважни за оцеляването на групата. В много общества родствените връзки вероятно са се проследявали по майчина линия.
6. **Ами физическата сила? Не е ли тя правила мъжете доминантни?**
Докато мъжете често са били физически по-силни, оцеляването в праисторията е зависело също толкова от издръжливост, познания и сътрудничество. Способността на жената да събира питателни растения и нейната ключова роля във възпроизвеждането са били еднакво ценени за дългосрочното оцеляване на групата.
**Доказателства и сложности**
7. **Има ли археологически находки, които сочат към гендерно равенство?**
Да. Някои от най-известните доказателства включват:
