Винаги съм имал проблем със светския разговор. В най-добрия случай ме отегчаваше, в най-лошия – предизвикваше безпокойство. Защо един колега би посочил, че вали, след като самият аз го виждам? Как бих могъл да отговоря на въпроса на пощальона "Как сте днес?" само с няколко думи?
През годините си в книгоиздаването нетуъркингът беше от съществено значение. Лесно можех да говоря за автори, тиражи или маркетинг бюджети. Но да питам някого как е пътувал до събитието или къде е паркирал? Тези теми изобщо не ме интересуваха. И все пак това бяха разговорите, които всички сякаш водеха. Докато другите изглеждаха спокойни, аз се чувствах напрегнат и не на място.
Всяко общуване ми се струваше като изпит, който се провалях. Не знаех правилата – колко дълго трябва да продължи светският разговор? Трябва ли да съм честен или забавен? Страхувах се, че отговорите ми са или скучни, или прекалено интензивни, а въпросите ми звучеха като разпит.
Когато започнах да работя като фрийлансър, упражнявах светския разговор като актьор, учещ си репликите, и се стремях да изглеждам спокоен и уверен. Постепенно свикнах с тази роля и приех, че този дискомфорт е просто част от живота на възрастен.
После дойде локдаунът. В продължение на две години не трябваше да играя роля. Тъй като всички се чувстваха по-уязвими, разговорите изглеждаха по-дълбоки и искрени. Рядко общувах с непознати и дори не трябваше да нося панталони!
Но когато всичко се отвори отново, връщането към разговори за трафика и времето се усещаше като психологическо измъчване. Социалните ми умения бяха ръждясали и след като носихме маски толкова дълго, бях забравил как да сложа своята социална маска.
Всичко се промени този май на една изложба на приятел. Вдъхновен, реших да опитам нов подход, си спомних съвета на Уейн Дайър: "Промени начина, по който гледаш на нещата, и нещата, на които гледаш, ще се променят." Вместо да се насилвам да се впишам в шаблон, който мразех, създадох нов.
Попитах първия човек, с когото се срещнах, фрийланс фотограф: "Кой е зодията ви?" Тя мигна, изглеждаше приятно изненадана и отвърна: "Водолей." Разговаряхме спокойно цели десет минути. Следващия човек попитах за учителя по рисуване в неговото училище. До края на вечерта бях провел няколко забавни и ангажиращи разговора.
Оставаха 27 дни до края на май, затова продължих експеримента си. Правилата ми бяха прости: учтиво насочвах разговорите далеч от теми за здравословно състояние, време, пътуване или оценки на децата и въвеждах теми, които наистина ме интересуваха.
Когато бариста ме попита как се наслаждавам на слънцето, аз отвърнах: "Харесвам пролетта, но есента е любимият ми сезон. А на вас?" На събитие с писатели, когато някой спомена, че децата му са извън училище, попитах коя е била любимата му учебна дисциплина в училище.
Резултатите бяха изненадващи. Повечето хора не само се включваха, но и изглеждаха облекчени. Не бях единственият, който смяташе светския разговор за неудобен и неестествен. Разговорите станаха непредвидими и, което е по-важно, автентични. Научих за страничната работа на един барман като дрaг артист, за страстта на един дипломиран студент към пчеларството и за романа на една медицинска сестра по психично здраве.
Разбира се, имаше и няколко неудобни момента. Някои хора не разбраха, хвърлиха ми объркан поглед, преди да си тръгнат. Малцина бяха подозрителни. Но не приемах това лично – повечето приеха промяната с радост.
С приближаването на края на месеца осъзнах, че светският разговор, въпреки дразнещите си страни, има своята цел. Той е врата към общуването и връзката, които хората по природа са склонни да търсят.
Сега светският разговор вече не ме безпокои. Вместо да се чувствам заплашен, решавам как да подходя към него, без да се притеснявам, че трябва да го правя перфектно. Да си взема почивка от него за един месец ми помогна да видя как всички следваме един и същи сценарий, за да изградим обща основа. Но това не означава, че не можете да пренапишете този сценарий, за да бъдете по-искрени и да водите по-ангажиращи разговори.
"Fk, I Think I’m Dying" от Клеър Истъм е публикувана от Penguin и струва 9,99 паунда.
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с полезни и кратки ЧЗВ относно преживяването да се откажеш от светския разговор, предназначени да отговорят на въпроси – от тези на просто любопитни до тези, които сами са готови да опитат.
Начални въпроси за определяне
1 Какво точно е светски разговор?
Светският разговор е лек, неформален разговор за маловажни или неконтроверсни теми, като времето, спорта или общи коментари за деня. Често се използва за запълване на тишината или от учтивост.
2 Какво имате предвид под "спиране на светския разговор"? Значи ли, че просто спряхте да говорите с хора?
Не, изобщо не. Означава, че спирате да инициирате или участвате в повърхностни, автоматични разговори. Вместо това или приемате удобната тишина, или насочвате разговора към по-смислени, искрени теми.
3 Какви разговори провеждахте вместо това?
Вместо да питате "Как сте?" и да очаквате отговор "Добре", може да попитате "Какво беше най-интересното от седмицата ви?" или да споделите искрено наблюдение или лично любопитство.
Предимства и резултати
4 Защо светът би изглеждал по-жив, ако не водите светски разговори?
Когато спрете да изразходвате психическа енергия за автоматични приказки, ставате по-присъстващи и наблюдателни. Започвате да забелязвате детайли в околната си среда, да слушате по-внимателно и да общувате с хората и света на по-дълбоко ниво.
5 Какви са основните предимства, които изпитахте?
По-дълбоки връзки: Разговорите станаха по-искрени и доведоха до по-силни взаимоотношения.
По-малко социална тревожност: Налягането постоянно да се изпълнява роля или да се запълва тишината изчезна.
Повишена самоосъзнатост: Научих повече за това какво наистина мисля и чувствам.
По-добро слушане: Станах много по-ангажиран и присъстващ слушател.
6 Дали хората не мислеха, че сте груб или резервиран?
Понякога в началото. Хора, свикнали със стария модел на приказки, понякога бяха застигнати неподготвени. Но когато осъзнаваха, че съм по-присъстващ и задавах по-смислени въпроси, обикновено оценяваха промяната.
Чести проблеми и предизвикателства
7 Каква беше най-трудната част от това?
Първоначалната неудобност в социални ситуации, където светският разговор е по подразбиране, като в асансьор или в началото на работна среща. Изисква се практика, за да свикнете с тишината.
8 Не е ли светският разговор необходим, за да се разбие ледът?
Може да бъде, но не е единственият
