В продължение на почти две години Израел систематично преследва и убива палестински журналисти в Газа. В неделя вечер израелската армия уби още шестима журналисти, които се укриваха в медиен шатър в град Газа. Сред жертвите беше 28-годишният кореспондент на Ал Джазира Анас ал-Шариф и неговите колеги, които отразяваха събитията от обсадената територия.
Израел не среща последствия за тези убийства благодарение на безусловната военна и политическа подкрепа от САЩ и други западни сили – и на мълчанието на много западни медийни организации, които отказват да защитават своите палестински колеги. Докато тези медии силно осъждат правителства като тези на Русия, Китай или Иран за тормоз над журналисти или тяхното задържане, те остават предимно тихи, когато съюзникът на САЩ – Израел – прави същото.
Тази лицемерие беше разкрито, след като Израел засили атаките си срещу журналисти след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. Според международното право журналистите са защитени като цивилни лица, а умишленото им преследване е военно престъпление. Според Комитета за защита на журналистите (CPJ) от 7 октомври са убити 192 журналисти, като 184 от тях са палестинци, убити от Израел. Най-малко 26 са били умишлено преследвани заради работата си, въпреки че CPJ не успя да потвърди дали други са убити именно защото са журналисти.
Други оценки са още по-високи. Наскорошно проучване на проекта "Цената на войната" на Университета Браун установи, че към края на март са убити поне 232 медийни работници. Шокиращо е, че в Газа са загинали повече журналисти, отколкото в Гражданската война в САЩ, двете световни войни, Корейската война, Виетнамската война, войните в Югославия и войната на САЩ в Афганистан – взети заедно.
Бихте очаквали такива поразителни числа да предизвикат световно възмущение сред журналистите и медийните организации. Въпреки това американските медии предимно мълчат, за разлика от шумните кампании за освобождаването на репортери като Евън Гершкович, кореспондентът на "Уолстрийт джърнъл", задържан в Русия. Големите медии представиха случая на Гершкович като несправедливо задържане и фалшив процес – но рядко проявяват същото отношение към палестинските журналисти, изправени пред израелски заплахи.
Израел преследваше ал-Шариф месеци преди смъртта му. През ноември 2023 г. той съобщи, че получава обаждания от израелски военни, които му заповядват да спре работата си и да напусне Газа. Месец по-късно 90-годишният му баща беше убит при израелски въздушен удар над дома им.
След това Израел опорочи ал-Шариф, наричайки го "терорист" – тактика, използвана срещу други палестински журналисти, които по-късно уби, без да предоставя доказателства. През октомври 2024 г. израелската армия обвини ал-Шариф и още пет журналисти на Ал Джазира в Газа, че са настоящи или бивши членове на Хамас или Палестинския ислямски джихад. Ал Джазира и организациите за свобода на печата видяха в това потенциален смъртен присъд – един от шестимата беше убит от Израел през март.
Кампанията за опорочаване се засили миналия месец, след като репортажите на ал-Шариф за израелската обсада и тактиките на глад в Газа станаха вирални. По време на едно предаване журналистът Анас ал-Шариф се разплака на живо, докато една жена зад него падна от глад. (След като прекарах шест седмици в родината си, Ливан, където често гледах репортажите на Ал Джазира, беше ясно, че ал-Шариф се превърна в определящия глас на войната в Газа за милиони хора в арабския свят.) Комитетът за защита на журналистите (CPJ) беше толкова притеснен от израелските заплахи срещу него, че миналия месец издаде изявление, изразявайки "сериозно притеснение" за безопасността му и призовавайки за неговата защита.
Израел изтрива журналистите в Газа – и вече дори не се крие | Джоди Гинзбърг
[Прочетете повече]
Въпреки това тези призиви остават предимно нечути в повечето американски и западни редакции. За разлика от изблиците на подкрепа за журналисти като Евън Гершкович – преследвани от противници на САЩ – има малко кампании или изявления на солидарност с палестинските журналисти. Големите американски медии не са публикували отворени писма, изискващи защита за журналисти, преследвани просто защото вършат работата си, както направиха "Ню Йорк Таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон Поуст" за Гершкович през май 2024 г. по повод Деня на свободата на печата.
Изглежда, че свободата на печата и защитата от преследване се отнасят само за западните журналисти.
През 2022 г. Ширин Абу Аклех, известна палестино-американска кореспондентка на Ал Джазира, беше убита от израелски войник, докато отразяваше събития в Западния бряг. Въпреки това администрацията на Байдън отказа да привлече Израел към отговорност. Това бездействие само подкрепи чувството на безнаказаност на Израел. Ако израелските лидери не срещнаха последствия за убийството на една от най-уважаваните журналистки в арабския свят – която беше и американска гражданка – защо биха се колебали да убият още палестински журналисти в Газа?
Западните медии постоянно настояват Израел да допусне чуждестранни репортери в Газа – искането е отхвърляно от октомври 2023 г., с изключение на няколко журналисти, вградени в израелската армия. Въпреки че тази кампания е похвална, тя също е проблемно формулирана. Някои западни медии действат така, сякаш само чуждестранните журналисти могат да предоставят безпристрастно отразяване от Газа.
Опитният журналист на Би Би Си Джон Симпсън наскоро повтори това мнение в X: "Светът се нуждае от честни, безпристрастни очевидски репортажи, за да помогне на хората да си съставят мнение за големите въпроси на нашето време. Досега това беше невъзможно в Газа."
Това е безсмислица – и поддържа колониалното мислене, че само западните (често бели) журналисти могат да бъдат смятани за безпристрастни разказвачи на истината. Напомня за "Сензацията" на Ивлин Во, сатира, осмиваща чуждестранните кореспонденти и сензационната журналистика от 30-те години на миналия век. За съжаление, критиката на Во все още е актуална.
Предположението, че само западните журналисти са надеждни разказвачи, пренебрегва професионализма и смелостта на палестинските журналисти, много от които са загинали, отразявайки израелските атаки срещу Газа. Иронията? Ако чуждестранните репортери някога влязат в Газа, повечето ще разчитат изцяло на палестинските журналисти, преводачи и посредници – точно тези хора, които вършат основната работа за западните кореспонденти.
Това е негласната истина на чуждестранното репортуване: то е изградено върху невидимия, често непризнат труд на местните журналисти. Без чуждестранни репортери в Газа журналисти като Анас ал-Шариф разказват историята на своя народ директно на света. А Израел ги заглушава системно – докато твърде много от техните западни колеги и международни медийни организации остават срамно мълчаливи.
Мохамад Бази е директор на Центъра за близкоизточни изследвания "Хагоп Кеворкян" в Нюйоркския университет. Той е директор на Центъра за близкоизточни изследвания "Хагоп Кеворкян" и професор по журналистика в Нюйоркския университет. Преди това е бил шеф на близкоизточното бюро на "Нюздей".
ЧЗВ
### **Често задавани въпроси за липсата на подкрепа от западни журналисти към колегите в Газа**
#### **Основни въпроси**
**1. Защо западните журналисти са критикувани, че не подкрепят репортерите в Газа?**
Западните журналисти са критикувани, защото мнозина са мълчали или не са отразявали достатъчно опасностите, пред които са изправени палестинските репортери в Газа, където са убити над 100 журналисти. Критиците твърдят, че те трябва да използват своите платформи, за да изискват по-добра защита за своите колеги.
**2. Какви рискове изправят журналистите в Газа?**
Журналистите в Газа са изправени пред бомбардировки, стрелби, цензура и заплахи, докато отразяват войната. Мнозина са убити, ранени или изгонени, често без международните медии да изискват отговорност.
**3. Има ли западни журналисти, които са застанали в защита на репортерите в Газа?**
Някои са, но не достатъчно. Малцина, като Кристиан Аманпур и Мехди Хасан, са подчертавали проблема, но много големи медийни организации избягват силна защита, вероятно поради политически пристрастия или страх от обратна реакция.
**4. Как липсата на подкрепа влияе на отразяването от Газа?**
Това води до по-малко преки свидетелства, повече цензура и непълна картина на войната. Ако журналистите в Газа не са защитени, светът получава по-малко точна информация за войната.
---
#### **Разширени въпроси**
**5. Има ли двойни стандарти в отношението на западните медии към журналистите в Газа спрямо други конфликтни зони?**
Да. Когато западните журналисти са засегнати, има възмущение. Но смъртта на палестински журналисти често получава минимално отразяване, което предполага пристрастие в това чии животи се смятат за "достойни за новина".
**6. Имат ли западните медийни организации отговорност да защитават журналистите в Газа?**
Да. Международните организации за свобода на печата казват, че медиите трябва да защитават безопасността на всички журналисти, не само на собствения си персонал. Мълчанието нормализира преследването на репортери в Газа.
**7. Как политическите пристрастия влияят на този въпрос?**
Някои западни медии избягват да критикуват Израел поради натиск от правителствата, влиянието на рекламодатели или страх да бъдат определени като "антиизраелски". Това води до по-слаба подкрепа за палестинските журналисти.
**8. Какво могат да направят западните журналисти, за да помогнат на колегите си в Газа?**
Те могат:
- Да отразяват по-агресивно атаките срещу журналисти в Газа.
- Да оказват натиск върху правителствата да изискват отговорност.
- Да си сътрудничат с палестинските репортери, за да усилят техните гласове.
**9. Има ли организации, които защитават журналистите в Газа?**
Да, групи като
