От въздуха Газа прилича на руините на древна цивилизация, изровени след векове – натрупване от счупен бетон, разбити стени и квартали, белязани от кратери и развалини, с пътища, които не водят никъде. Изглежда като останките на изгубен град.
Но тази разруха не е причинена от природно бедствие или бавната ерозия на времето. Преди по-малко от две години Газа беше жив, оживен град, въпреки трудностите, пред които бяха изправени нейните жители. Пазарите бяха претъпкани, улиците – пълни с деца. Тази Газа вече я няма – не е погребана от вулкан или изгубена в историята, а унищожена от израелска военна кампания, която остави след себе си пейзаж, напомнящ последиците от апокалипсис.
Във вторник "Гардиън" беше допуснат на борда на йордански военен самолет, доставящ помощ в Газа. Израел наскоро възобнови координирани въздушни доставки под нарастващ международен натиск заради тежките недостиг на храна и медицински продукти – недостиг, толкова сериозен, че вече се наблюдава глад.
Полетът предостави поглед върху три тона помощ, спуснати над гладуващия ивичен район – далеч не достатъчно – и рядка въздушна гледка към територия, до голяма степен отрязана от международните медии от 7 октомври, когато Израел започна офанзивата си. След атаките, водени от Хамас в този ден, Израел забрани на чуждестранни журналисти да влизат в Газа – безпрецедентна стъпка в съвременните войни, което прави този конфликт един от малкото, при които репортери са лишени от достъп до активна зона на военни действия.
Дори от височина 600 метра разрухата е ясно видима – долу се открояват забележителности, свързани с някои от най-смъртоносните атаки на войната. Това са местата на бомбардировки и обсади, документирани с голям риск от палестински журналисти, много от които са убити. Над 230 палестински репортери вече лежат в импровизирани гробове.
Около 90 минути след излитането самолетът прелита над северната част на Газа и град Газа – сега пустош от развалини и прах. Сградите са съборени, пътищата – изпълнени с кратери, цели квартали – изтрити. От тази височина хората в Газа са почти невидими. Само чрез мощен обектив може да се види малка група, стояща сред руините – единственият признак на живот в място, което иначе изглежда непригодно за обитаване.
Когато самолетът се приближава до бежанския лагер Нусейрат, задната люлка се отваря и палети с помощ се изтласкват, като парашутите им се разгръщат при спускането.
Според йорданската армия това е 140-тата им операция за въздушни доставки, като допълнително 293 са проведени съвместно с други държави, доставяйки 325 тона помощ от 27 юли насам.
Но тези усилия са далеч от необходимото. Хуманитарните организации предупреждават, че гладът се разпространява бързо. Въздушните доставки създават видимост за действие, но са скъпи, неефективни и осигуряват само малка част от това, което могат да доставят камиони. Израелски данни показват, че през първите 21 месеца от войната 104 дни въздушни доставки снабдиха Газа с храна за едва четири дни.
Тези доставки могат да бъдат и смъртоносни. През миналата година поне 12 души се удавиха, опитвайки се да извадят храна, паднала в морето, а още пет бяха смазани от падащи палети.
Самолетът продължава на юг, прелитайки над Деир ал-Балах в централната част на Газа. Долу, в района Барака, на 22 май бе убита 11-годишната Якин Хамад – известна като най-младият социален медиен влиятел в Газа – когато израелски въздушни удари поразяват дома ѝ. Тя беше поливала цветя в малко парче зеленина, което беше отгледала в лагера за преселени лица.
На няколко километра оттам самолетът се приближава до Хан Юнис, който претърпя месеци обсада и ожесточени битки около болниците си. Някъде в северните предградия е развалината на дома на д-р Алаа ал-Наджар. Палестинската педиатър, която работеше в болница "ал-Тахир", беше на смяна, когато къщата ѝ беше бомбардирана през май. Нейният съпруг и девет от десетте ѝ деца загинаха при атаката.
Отгоре малкият размер на Газа е поразителен – тясна ивица земя, превърнала се в арена на един от най-смъртоносните конфликти в света. Територията е по-малка от една четвърт от големия Лондон. Въпреки това, според здравните власти, над 60 000 души са убити в израелските удари тук, а хиляди други все още лежат под развалините.
Няколкостотин метра под нас журналистката Малак А. Тантеш – оцеляла – работи по най-новия си репортаж. Повечето от колегите ѝ никога не са я срещали лично поради израелската блокада, която пречи на жителите на Газа да напускат територията. Премествана многократно, тя се бори без надежден достъп до храна или вода и е загубила роднини, приятели и дома си. Да получиш съобщение от нея, докато летим над главата ѝ, е преживяване, което остава в съзнанието.
Когато самолетът се насочва обратно към Йордания, войник посочва към мъгливия южен хоризонт. „Това е Рафа“, казва той.
Някога най-южното убежище на Газа, Рафа сега е в развалини. Стотици са загинали в отчаяното търсене на храна от май насам, когато Фондацията за хуманитарна помощ в Газа, подкрепяна от Израел и САЩ, пое доставките. Само на няколко километра източно, в изпълнените с кратери хълмове, е мястото, където израелски удар поразява конвой от палестински спешни превозни средства на 23 март, убивайки 15 медици и спасители. Те по-късно бяха погребани в масов гроб.
След кацането на военната база „Крал Абдула II“ в Йордания сред репортерите на борда остава един въпрос: Кога ще видим Газа отново?
И след като станахме свидетели на тази пустош от развалини и гробове – какво повече може да бъде унищожено, когато вече толкова е загубено?
