Любимият ми детски наметал беше коженото яке на баща ми. Носях го толкова често, че части от него започнаха да се похапват и да висят право в чая ми.
Аз обожавах старата замшева яка на баща си. Той я беше носил, откакто помня – реликт от по-рокандролските му дни – и беше достигнала до маслена мекота. Когато подплатата най-после...