Преди двадесет години гледах как Еди Палмиери се приближава към пианото си, лицето му светеше от радост и вълнение. В момента, в който започна да свири, разбрах защо. Да наречеш този пуерторикански нюйорчанин вълнуващ изпълнител не му отдава достатъчно признание — зад пианото той избухваше с експлозивен латино джаз с такава ритмична интензивност, че ми напомняше, че започва кариерата си на 13 години, свирейки на тимбали в оркестъра на чичо си. Тази радост, тази безстрашна енергия в музиката му, определиха дългата и блестяща му кариера.
За мен Палмиери беше един от истинските музикални революционери в следвоенна Америка, застанал до легенди като Мади Уотърс, Майлс Дейвис, Арета Франклин и Доли Партън. Той преобрази жанра и разшири границите му. Феновете и колегите му музиканти го наричаха "Ел Маестро", а тази компактна, усмихната сила на природата — винаги с лукава искра в очите — никога не разочарова.
Роден от пуерторикански родители в Испанския Харлем и израснал в Бронкс, Палмиери израства, заобиколен от латино музика от Мексико, Пуерто Рико, Венецуела и особено Куба, наред с джаза и блуса на афроамериканските си съседи. Започва уроци по пиано на осем години — по-големият му брат Чарли вече беше звезда в латино залите още в гимназията — а до тийнейджърските си години Еди вече водеше собствена група и свиреше с велики като Тито Родригес. Вдъхновен от Телониъс Монк и Меккой Тайнър, той изучава хармония и разширява звученето на латино биг бендовете.
Свиренето на Еди беше смело и нетрадиционно, съчетавайки модерен джаз с латино ритми. Неговият авантюристичен дух повлия на джаз, латино и фънк музикантите, а щедростта му като лидер на група привличаше млади таланти. Артисти като Селия Крус, Уили Колон и Хърби Ман оценяваха уменията му като съпровождащ музикант.
С кариера, обхващаща десетилетия, трудно е да се изберат връхни моменти, но неговият албум от 1965 г. Azúcar pa’ Ti с Ла Перфекта беше революционен. Той помогна за определянето на нюйоркската салса, а осемминутната заглавна песен наруши триминутния формат на джаз радиото — благодарение отчасти на моб връзките на собственика на звукозаписната компания Морис Леви. Албумът също представи фирмената техника на Еди: свирене на синкопиран монтуно с едната ръка, докато солира с другата.
През 1970 г. той и Чарли създадоха Harlem River Drive, обединявайки латино и фънк с музиканти като Бърнард Пърди и Корнел Дюпрьо. Албумът им от 1971 г. стана изключително влиятелен, вдъхновявайки групи като Уор и по-късно диджеите на есид джаза във Великобритания.
До 1974 г. The Sun of Latin Music донесе на Еди първата награда Грами за най-добър латино запис, показвайки неговия микс от джаз импровизация и латино ритми. Той експериментира с модален джаз, обратна връзка и лупване на ленти — винаги иновативен, без да губи латино корените си.
Въпреки че помогна за създаването на салсата, Еди никога не остана в една и съща насока. Той продължи да експериментира, сътрудничейки си с артисти като Кал Тядър, Ла Индия, Тито Пуенте и брат си Чарли. Музиката му беше жива, неспокойна и безкрайно креативна — точно като самия него.
Еди Палмиери е истински майстор. Неговият смел, авантюристичен дух му спечели място в албума Nuyorican Soul от 1997 г. на Masters at Work — революционен проект, който съчета нюйоркските латино звуци с хаус музиката и представи Палмиери на нова публика. Но Еди не се задоволи с латино хауса — той продължи да разширява границите, а албумът му от 2017 г. Sabiduría ("Мъдрост") е сред най-добрите му творби.
Надявах се някой ден да видя Палмиери на сцената отново, но поне винаги ще помня как гледах Ел Маестро да атакува пианото си с дива страст, този нюйорикански магьосник, смесващ джаз и латино ритми с пламтяща интензивност, докато навлизаше в неизследвани музикални територии.
