Специалният докладчик на ООН за окупираните територии предупреди, че признаването на палестинска държава не трябва да отклонява вниманието от спирането на масовите смъртни случаи и глада в Газа.
„Разбира се, признаването на Палестина е важно“, заяви Франческа Албанезе пред The Guardian, след като няколко държави обявиха планове да признат Палестина в отговор на влошаващата се хуманитарна криза в Газа. „Нелогично е, че не са го направили още.“
Но тя аргументира, че продължителните дебати за държавността не са довели до политически напредък, а са позволили разширяването на незаконните израелски селища, правейки палестинска държава почти невъзможна.
„Територията буквално е изяждана от анексия и колонизация“, заяви тя.
Тази седмица Австралия се присъедини към Обединеното кралство, Канада, Франция и други, обещавайки да признае Палестина на предстоящата Генерална асамблея на ООН. Министър-председателят Антъни Албанезе (без роднинска връзка) нарече решението за две държави „най-добрата надежда на човечеството за прекъсване на цикъла на насилие в Близкия изток“.
Въпреки това, Албанезе предупреди, че стремежът към държавност не трябва да „отвлича вниманието от това, къде то трябва да бъде: геноцида“.
Тя изиска ембарго върху оръжията за Израел, прекратяване на търговските споразумения и отговорност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството — обвинения, които Международният наказателен съд вече е повдигнал срещу висши израелски представители. Тя също призова Израел да се изтегли напълно от окупираните територии до крайния срок на ООН — 17 септември.
„Разрешаването на палестинския въпрос според международното право е възможно: спрете геноцида сега, сложете край на окупацията тази година и демонтирайте апартеида“, заяви тя. „Това ще гарантира свобода и равни права за всички — независимо дали избират една или две държави.“
Откакто стана докладчик преди три години — и особено след започването на войната на Израел в Газа след атаките на Хамас на 7 октомври — Албанезе се превърна в водещ защитник на палестинските права. Нейните доклади, обвиняващи Израел в апартеид и геноцид, често предхождаха подобни заключения на големи организации за правата на човека.
Миналия месец администрацията на Тръмп наложи санкции срещу нея заради нейната гласна подкрепа за палестинските права и това, което американските представители нарекоха „срамно популяризиране“ на действията на МНС срещу израелски лидери.
Въпреки че Албанезе се нарича неохотна „хроникьорка на геноцида“, а други я смятат за „гласа на глобалната съвест“, тя е изправена пред остра реакция — включително постоянни обвинения в антисемитизъм. Веднъж първият въпрос на телевизионен интервюитар беше: „Антисемитка ли сте?“
„Антисемитизмът е отвратителен“, заяви Албанезе пред The Guardian през декември. „Но не ме интересува дали Израел се управлява от евреи, мюсюлмани, християни или атеисти — просто искам да спазва международното право.“
Тя описа глобалния разкол относно Газа като „крайна борба“ между „светлина и тъмнина“, наричайки американските санкции срещу нея не проява на сила, „а на вина“.
„САЩ са изпълнени с противоречия — идеалистични, но подкопаващи демокрацията“, заяви тя. „Тези на власт, демократи или републиканци, винаги са следвали тази супрематична логика спрямо другите.“
Тя обвини САЩ в предателство на демократичните си ценности и основните свободи, подкопавайки всичко, за което твърдят, че се застъпват. Също така критикува генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че не осъжда достатъчно силно това, което тя нарече „безпрецедентно нарушение“ на привилегиите и имунитета, обичайно предоставяни на представителите на ООН.
Представител на Гутериш призна, че санкциите срещу нея създават опасен прецедент, но поясни, че Албанезе не е подчинена на него, тъй като мандатът ѝ идва от Съвета за правата на човека на ООН.
Албанезе похвали срещата на Хагската група — конференция на 30 държави в Колумбия, целяща да очертае стъпки за подкрепа на членовете на ООН за прекратяване на израелската окупация — като „етична сила в системата“. Тя заяви, че групата работи върху уважение към международното право и мултилатерализма, които смята за съществени за функционираща глобална общност.
Това контрастира с нейния поглед върху ООН, която смята, че е изправена пред „екзистенциална криза“. Тя твърди, че ООН трябва да реши дали наистина иска да функционира като мултилатерална платформа. „Надвишихме мисленето от колониалната епоха, което оформи създаването на ООН“, заяви тя. „Сега, с 193 членки, всяка има своя агенция и заслужава уважение. Време е да се освободим от менталитета на ветото и да приоритизираме Генералната асамблея.“
Албанезе отбеляза, че 21-месечната война на Израел в Газа предизвика „дълбока промяна“ в глобалното обществено мнение, заедно с „брутални репресии“. Тя посочи милиони протестиращи срещу геноцида, много от които са арестувани и обвинени в тероризъм, докато обвиняемите от МНС в военни престъпления са посрещани в западни страни. „Това е абсурдно. Това е срив на върховенството на закона“, заяви тя.
Международното право, добави тя, „не е просто идеал — то е инструмент за поправяне на нещата. И когато хората го използват в съда, обикновено печелят.“ Въпреки мрачната реалност, тя изрази оптимизъм относно нарастващото осъзнаване на действията на Израел. „Ново поколение сега говори езика на правата на човека. Това само по себе си е успех.“
Разривът между световните лидери и милионите протестиращи в подкрепа на палестинците я накара да се съсредоточи в последния си доклад не върху Израел, а върху корпорации, които според нея „печелят от геноцида“. „Окупацията е печеливша, както и геноцидът. Това трябва да бъде разкрито, за да бъде спряно“, заяви тя. „Властта не е само при правителствата — тя е и при нас. Можем да променим нещата чрез изборите си, включително къде харчим парите си.“
Що се отнася до палестинците, въпреки огромните им страдания и нарастващия брой жертви, Албанезе заяви, че те „вече са спечелили битката за легитимност“. „Светът знае какво Израел им прави от 77 години“, каза тя. „Те са направили история — не чрез насилие, както някои твърдят, а чрез устойчивост, принципи и вяра в правосъдна система, която ги е провалила.“
---
### **ЧЗВ: Признаване на палестинска държавност & жертвите в Газа**
#### **Основни въпроси**
**1. Какво означава признаването на палестинска държавност?**
Признаването на палестинска държавност означава официално признаване на Палестина като независима държава, често чрез дипломатически изявления или членство в ООН.
**2. Защо експерт на ООН предупреждава за това признаване?**
Експертът предупреждава, че макар признаването на държавността да е важно, то не трябва да отвлича вниманието от спешната необходимост да се спрат масовите смъртни случаи сред цивилните в Газа.
**3. Какво се случва в Газа в момента?**
Газа преживява тежки насилия с висок брой жертви сред цивилното население поради военни атаки, блокади и хуманитарни кризи.
**4. Как признаването на Палестина помага или вреди на ситуацията?**
То може да укрепи политическата позиция на Палестина, но може да не спре незабавно насилието в Газа, ако не се упражни и международен натиск за прекратяване на конфликта.
---
#### **Средно напреднали въпроси**
**5. Кой е експертът на ООН, който прави това предупреждение?**
Предупреждението идва от специален докладчик на ООН или експерт по правата на човека, фокусиран върху палестинските въпроси.
**6. Каква е връзката между признаването на държавността и кризата в Газа?**
Докато признаването е дългосрочна политическа цел, кризата в Газа изисква спешни хуманитарни действия и примирие — фокусирането само върху държавността може да забави спешните мерки.
**7. Кои държави признават Палестина като държава?**
Над 130 държави признават Палестина, но ключови страни като САЩ и някои членки на ЕС не го правят.
**8. Може ли ООН да наложи примирие в Газа?**
ООН може да призовава за примирия чрез резолюции, но изпълнението зависи от държавите членки, особено от Съвета за сигурност на ООН.
---
#### **Напреднали въпроси**
**9. Как признаването на държавността влияе на мирните преговори?**
То може да промени преговорите, като даде на Палестина по-голям leverage, но без да се справи с насилието в Газа, преговорите може да останат в задънена улица.
**10. Какви са аргументите за и против признаването на Палестина сега?**
**За:** Укрепва палестинския суверенитет, оказва натиск върху Израел.
**Против:** Може да се възприеме като символично, без да решава кризата в Газа или притесненията за сигурността на Израел.
**11. Каква роля играят САЩ в този въпрос?**
САЩ имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН и исторически подкрепят Израел, което затруднява признаването без тяхното съгласие.
**12. Какви практически мерки могат да се вземат?**
Санкции, ембарго върху оръжията и международни разследвания са сред възможните действия, но изискват широка подкрепа.
