Антон Чехов е един от най-всеобщно възхищаваните писатели. Както носителят на Букър Джордж Сондерс категорично заявява: "Чехов е най-великият разказвач, който някога е съществувал." Романисти от Ан Пачет до Зейди Смит го смятат за влияние. Неговите пиеси – "Чайка", "Три сестри", "Чичо Ваня" и "Вишнева градина" – продължават да събират пълни зали по целия свят. Само през изминалата година Андрю Скотт плени публиката с соло изпълнението си на "Ваня" в Лондонския национален театър, а Кейт Бланшет игра Аркадина в "Чайка" в Барбикан. Но колко запознати сте с неговата игрива страна?
"Антон Чехов: Ранни разкази" представя първия пълен английски превод на разказите, повестите и хумореските, които той написва в началото на 80-те години на XIX век. Тези творби са възхитително незрели в най-добрия смисъл. Много от тях едва сега биват превеждани, защото, както обяснява редакторът Розамънд Бартлет, търговските издатели дълго време ги смятали за недостойни за наследството на Чехов, определяйки ги за прекалено детински забавни. Бартлет си спомня, че по време на превода "просто се превивахме от смях".
Бартлет, известна с възхваляваните си биографии на Чехов и Толстой, редактира сборника заедно с Елена Михайловска, руска филмова режисьорка, живееща във Великобритания. Заедно те ръководят Фондация "Антон Чехов" – благотворителна организация, подкрепяна от известни мецени като Ралф Файнс, Том Стопард и Кенет Бранага. Първоначално създадена за запазване на Чеховата "Бяла дача" в Ялта, фондацията промени фокуса си след като анексирането на Крим от Русия през 2014 г. направи тази работа невъзможна. Тогава те имат "луда, идеалистична идея" да наемат 80 доброволци-преводачи от целия свят – от студенти до пенсионирани учени – за да извадят на бял свят тези пренебрегвани разкази.
Написани на възраст между 20 и 22 години, тези истории са изпълнени с експериментална игра на думи, абсурдни имена и звукоподражателни щуротии. Например, първият разказ, "Писмо до учен съсед", включва село наречено "Изядени-палачинки", докато "Във влака" съдържа железопътни гари с имената "Кърш", "Бум", "Пляс", "Бягай-за-живота-си" и "Град-на-измамниците". Друг разказ, "Преди сватбата", представя герой на име Подпоручик Зюмбумбунчиков – безсмислено, но брилянтно звучащо име.
Според Бартлет тези 58 разказа, публикувани под различни псевдоними, са малко известни дори сред експерти. "В Русия Чехов е по-известен с разказите си, отколкото с пиесите, и тези ранни творби ни напомнят, че той е започнал като хуморист", казва тя. "Не всички са забавни или са предназначени да бъдат такива, но много са напълно повърхностни – както бихте очаквали от 20-годишен студент по медицина, пишещ за хумористични списания, за да спечели някой лепкав рубъл."
По това време бащата на Чехов фалирал, принуждавайки Антон да финансира собственото си образование и да издържа семейството си. Той запазвал истинското си име за сериозни научни публикации. Въпреки това, след няколко години станало ясно, че, независимо дали му харесва или не, той е писател, чието творчество заслужава сериозно внимание. В средата на 80-те години на XIX век той описал известната си метафора за медицината като своя "законна съпруга" и писането като любовница, шегувайки се: "Когато ми омръзне едната, мога да отида да пренощувам при другата."
Чехов често бил критичен към собствената си творба, както проза, така и пиеси. Той останал скромен дори за най-известните си разкази, като "Дамата с кученцето", "Палата №6" и "Душенька". След катастрофалната премиера на "Чайка" през 1896 г. той бил толкова смутен, че избягал от театъра, зарекайки се никога повече да не пише за сцената. "Пиша пиеси или ги поставям." (Постановката на Константин Станиславски от 1898 г. беше високо оценена.) През 1888 г. Чехов казал на редактора си, че не вярва никой от разказите му да "остане в паметта на хората дори десет години". Въпреки това, неговата несигурност никога не забавяла продуктивността му. През годината, в която се квалифицирал като лекар, 1884, той публикувал над 100 разказа. До смъртта му от туберкулоза през 1904 г. на 44-годишна възраст, този брой се е повишил на над 500.
Този сборник идва в деликатен културен момент. Украински автори като Оксана Забужко, Олеся Хромейчук и Олександр Михед призовават за преразглеждане на руската литература и по-голямо признаване на украинските гласове и култура. "Отвращението, което много украинци изпитват към руската литература заради войната, е разбираемо", отбелязва Бартлет. "Но дори тези, които я отхвърлят, често правят изключение за Чехов, и с право."
Важно е да се отбележи, че Чехов не се вписва в Путинска Русия, обяснява тя. "Той никога не е бил империалист, презирал е национализма на писатели като Достоевски и в Русия няма негови статуи навсякъде. Чехов е бил една четвърт украинец и е израснал в Таганрог, град, исторически принадлежал към Украйна. Като дете той и братята му поставяли любителски пиеси на украински – езикът е бил част от наследството му. Понякога той включвал украински изрази, които сме отбелязали и обяснили в анотациите."
Бартлет твърди, че не би трябвало да е въпрос на "или/или": "Да научим повече за украинските писатели не трябва да означава, че не можем да изследваме нови творби на Чехов. Трябва да продължаваме да четем и да четем повече." Да започнем със Зюмбумбунчиков изглежда добра идея. **Антон Чехов: Ранни разкази: Разкази, повести, хуморески, 1880–1882**, редактиран от Розамънд Бартлет и Елена Михайловска, е публикуван от Cherry Orchard.
Често задавани въпроси
Разбира се, ето списък с често задавани въпроси по темата. Той просто се опитваше да спечели малко пари. Новопреведените разкази разкриват игривата страна на Чехов.
Общи въпроси за начинаещи
В: За какво е тази нова колекция от разкази на Чехов?
О: Това е книга с новопреведени кратки разкази, които представят по-хумористична, безгрижна и игрива страна на известния руски автор Антон Чехов.
В: На какво се отнася заглавието "Той просто се опитваше да спечели малко пари"?
О: Това е заглавието на един от разказите в сборника. То отразява всекидневните, често комични борби на обикновените хора, което е централна тема в тези новопредставени творби.
В: Зная Чехов само от сериозни пиеси като "Вишнева градина". Различно ли е това?
О: Да, абсолютно. Докато неговите големи пиеси са известни с тяхната меланхолия и дълбочина, тези разкази демонстрират неговия остър ум, сатира и способност да открива хумор в обикновени ситуации.
В: Защо тези разкази се публикуват едва сега?
О: Те не са нови разкази, а новопреведени на английски език. Този нов превод има за цел да улови оригиналния хумор и неформален тон, които може да са се изгубили в по-стари, по-формални преводи.
По-задълбочени въпроси
В: Как тези игриви разкази променят разбирането ни за Чехов като писател?
О: Те разкриват, че той не е бил само трагик. Той е бил майстор на много тонове и неговият хумор добавя решаващ слой към творчеството му, показвайки пълния му обхват като наблюдател на човешката природа.
В: Какъв вид хумор виждаме в тези разкази?
О: Ще откриете сатира, присмех над социалните претенции, иронични обрати на съдбата и остроумен диалог, който разкрива глупавите, често погрешни амбиции на неговите герои.
В: Има ли общи теми в тези игриви разкази?
О: Да, чести теми включват абсурдността на бюрокрацията, дребните схеми, които хората измислят за пари или статус, и комедийната разлика между собствената представа на човек за себе си и реалността.
В: Как новият превод влияе на четящия опит в сравнение с по-старите версии?
О: Новите преводи използват по-модерен, разговорен език, което прави шегите по-ефективни, а героите – по-непосредствени и близки до днешните читатели.
Практически съвети и чести въпроси
