Когато Ан Гедс започна да прави известните си снимки на бебета, бързо осъзна, че ще ѝ трябват резервни бебета – понякога дори двадесет. „Работата с бебета, които не те познават, е изключително стресираща“, обяснява тя. „Спомням си как се опитвах да снимам едно бебе, седнало във воден резервоар, заобиколено от водни лилии. Отне ми пет различни бебета, за да уловя точния кадър. Едно от тях дори се казваше Лилия, но то въобще не искаше да участва. Погледна ме сякаш казваше: ‘Наистина ли мислиш, че ще вляза в тази вода?’“
Тя описва закулисието на своята култова снимка от 1991 г. „Деца в зелка“, на която близнаците Райс и Грант носят шапки от листа на зелка, докато седят в обърнати зелки и се гледат с лек притеснителен поглед. Помощницата ѝ беше завързала балон за връв, спуснала го между тях и го изтегнала в момента, в който те обърнаха глави – така улови перфектния израз.
„Всичко се е променило сега; този източник на приходи изчезна“, казва 68-годишната австралийска фотографка от дома си в Ню Йорк. Технологиите трансформираха всичко. Тя нарича „Деца в зелка“ автентична: „Всички реквизити бяха истински. Снимахме я в гаража ми. Смешно е – с Photoshop и изкуствения интелект днес хората може да се съмняват дали работата ми е била реална. Но оригиналните истории винаги ще имат значение. Затова е важно зад снимките да има истински хора. Изкуственият интелект не може да възпроизведе това.“
Ако сте израснали през 90-те години, вероятно сте имали постер на Гедс на стената си като мен – бебета, седнали в саксии или кофи, или спящи сред божури, кали или рози. Някои облечени като пчелички или феи, дремващи на есенни листа. Снимките са причудливи, мечтателни и понякога направо странни. Но те притежават рядкото качество да привличат деца, без да са детински – и сега правят завръщане, често иронично, в социалните мрежи.
Творбите ѝ се появяваха навсякъде – от картички Hallmark до корици на Vogue Homme, реклами на Dior и дори книга от 2004 г. с Селин Дион (в която певицата държи бебе, спящо в амниотична торбичка). Върхът на кариерата ѝ дойде с участие в шоуто на Офра Уинфри: „Офра излезе, държейки две бебета, облечени като пчелички, и ние излетяхме в класацията на бестселърите на New York Times!“ За много милениали нейният културен момент дойде, когато героинята на „Приятели“ Жанин (изиграна от Ел Макферсън) украси апартамента на Джоуи със снимката на Гедс „Тейла като водна лилия“.
Гедс е забележителна – със сребриста коса, високи скули и здрава кожа, прилича на Мерил Стрийп с задна шапка. Тя седи пред прост фон, топла, но леко сдържана, замислено обсъждайки костюми на пчелички и листенца от водни лилии.
Този месец минават почти 30 години от серията ѝ „Долу в градината“ – снимки на бебета сред цветя и природа – някои от които ще се появят в първата ѝ ретроспектива в Новия музей за изкуство в Тюбинген, Германия. Сред 150-те изображения са идентични тризнаци, спящи в ръцете на Джак, училищен градинар (чиито ръце държаха и преждевременно роденото бебе Маниша в известна снимка от 1993 г.). Десетилетия наред хората казват на Гедс, че пазят тази надеждна снимка на хладилника си.
Друга снимка представя Тули и Найла. Гедс имаше два дни в студиото, много бебета и огромна Polaroid камера. „Нямах реквизити, но с бебетата трябва да имаш някакъв план – трябва да действаш бързо“, казва тя. Когато Найла започна да се разсърдва, Тули я покача и прошепна успокоителни думи. Тя улови момента.
Гедс описва по-простите си снимки без реквизити като „класическата си работа“, докато култовите кадри с бебета в саксии са това, което хората разпознават – тези от нас, които са израснали с тях. „След като ‘Долу в градината’ беше публикувана, всичко се въртеше около саксиите“, казва тя. „Сякаш имах татуировка на саксия на челото си. Хората винаги ги искат! Но правя и други неща. Това, което ме вълнува сега, е да покажа онази друга работа. Тази изложба е първият път, в който някой наистина ме помоли да направя това.“
Въпреки че е продала над 10 милиона календара и почти два пъти повече от седемте си албума (за сравнение, „Петдесет нюанса сиво“ продаде по-малко копия през първото си десетилетие), Гедс не винаги е била приемана сериозно в индустрия, доминирана от големи фотографи като Бейли и Ранкин. Снобизъм ли е? „Малко е като мъжки клуб“, казва тя. „Мъжете казваха: ‘Преди снимах бебета, после преминах към пейзажи.’ Никога не разбрах това. За мен бебетата са магични.“
Реакциите към снимките ѝ на бебета понякога са били разочароващи. „Хората ме наричаха ‘еднотрикова’, но също толкова съм страстна към снимането на бременни жени или новородени майки – просто за това не се говори толкова.“ Сега тя се интересува повече от улавянето на „обещанието за нов живот, чудото на бременността и раждането“ и се надява изложбата да подчертае това. „Европейците трябва да кажат ‘Това е невероятно’, преди американците да обърнат внимание. Винаги е било така.“
Родена през 1956 г., Гедс израства в огромно ранчо в Куинсланд с четири сестри. Фотографията не е била част от детството ѝ – „Имам само три снимки на себе си преди двегодишна възраст, нито една като новородено.“ Като тинейджърка обичаше списание „Life“ и идеята за разказването на истории чрез образи. Все пак работи в телевизията, преди да открие „магията“ на тъмната стая.
След като се запозна с мъжа си Кел, те се преместиха в Хонг Конг, където тя най-накрая взе камера в ръце. „Помислих си: ‘Имам стабилност – сега е времето.’“ Започна да снима семейства, използвайки Pentax K1000 на съпруга си.
Обратно в Австралия, бременна с втората си дъщеря (сега на 40), тя започна характерните си портрети на бебета. В студиото можеше да контролира всеки детайл, създавайки сложни декори в гаража си. Много кадри се случваха случайно – като деня, в който шестмесечното Челси пристигна, а празната саксия вдъхнови култов образ. Постели я с плат за комфорт и месеци по-късно изпрати снимките на компания за поздравителни картички. Това беше началото.
В началото приемаше всяко бебе. Но се научи да бъде избирателна: „Под четири седмици е идеално. Ако са нахранени и топли, ще спят прекрасно.“ Особено ѝ харесваше да снима шест- и седеммесечни бебета. „На тази възраст още не могат да се движат, но започват да седят и да гледат света от съвсем нова перспектива. Освен това, огромните им глави на малки тела са просто очарователни“, обяснява тя.
С нарастването на репутацията ѝ клиентите започнаха да правят по-трудни изисквания. „Колкото по-високи са хонорарите ти, толкова повече хора очакват да вършиш чудеса с раздразнителни двугодишни“, отбелязва тя. Някои ентусиазирани родители дори ѝ се обаждаха от болницата след раждането, казвайки: „Имам най-красивото бебе!“, на което тя просто отвръщаше: „Добре, да го направим.“
Ема, която държи бебето Томпсън на снимката на Ан Гедс, винаги се уверяваше, че родителите са съгласни с използването на изображенията в календари, постери, книги и списания. Родителите присъстваха на всяка снимка. „За мен новороденото бебе в естественото му състояние е съвършенство“, казва тя. „Те представляват човечеството в най-чистата му форма – добри хора в началото на пътя си. Това исках да уловя. Когато видиш тираните, които създават хаос в политиката, се чудиш: те също са били невинни новородени. Какво се обърка? Защо майките им не са ги научили на по-добри маниери?“
Художествената ѝ вдъхновение идваше от австралийската детска книга на Мей Гибс „Приказки за Снгълпот и Къдълпай“ (1918 г.) за приключенски създания от бушланда. „Всеки фотограф се нуждае от собствен визуален стил – това стана моят“, казва тя. Въпреки кичозността на творбите ѝ, тя постигна забележителен успех. „Тематиката ми никога не е била смятана за ‘изкуство’ през цялата ми кариера, но не в това беше въпросът. Създавах детски истории, не сериозни художествени творби.“
Когато я питат дали съвременните загрижености за поверителност биха усложнили работата ѝ днес, тя не се съгласява: „Докато много хора спорят за споделянето на снимки на бебета онлайн, моята работа не разкрива лично децата.“
Гедс все още идентифицира снимките си с имената на бебетата и поддържа контакт с някои от тях. Наскоро се опита да се свърже отново с вече възрастни участници от преди тридесет години, много от които сами са станали родители.
След разговора ни се оказах да гледам снимки на спящото си бебе в съседната стая. Защо сме толкова привлечени от образите на бебета – не само на собствените ни? Гедс сподели анекдот: Когато почти спечели голяма награда за портрет в Нова Зеландия, един ръководител от Kodak ѝ каза: „Слава богу, че не спечели – кой би искал снимка на бебе в залата за заседания?“
Ретроспективната изложба на Ан Гедс „До сега“ ще се проведе от 16 август до 21 септември в Art 28, Neues Kunstmuseum Tübingen, Германия.
ЧЗВ
### **Често задавани въпроси за „Поставихме бебето в саксия!“ – култовите снимки на Ан Гедс**
#### **1. Коя е Ан Гедс?**
Ан Гедс е световноизвестна фотографка, известна с причудливите и сърцегрейни снимки на бебета, често позиращи в творчески обстановки като саксии, градини и костюми.
#### **2. Каква е историята зад снимката „бебе в саксия“?**
Гедс искаше да улови красотата и невинността на новородените по игрив и естествен начин. Идеята със саксията символизира растеж и нов живот, превръщайки я в безвременен образ.
#### **3. Бебетата бяха ли удобно в тези пози?**
Да! Гедс винаги поставяше безопасността и комфорта на първо място. Бебетата бяха внимателно позиционирани, често спящи, и наблюдавани от родители и асистенти.
#### **4. Как Ан Гедс измисли толкова уникални снимки на бебета?**
Черпеше вдъхновение от природата, носталгията по детството и идеята за празнуване на нов живот. Креативността ѝ превърна прости концепции в култово изкуство.
#### **5. Саксиите бяха истински или реквизити?**
Повечето бяха специално направени реквизити, проектирани да държат бебетата безопасно, докато изглеждат като истински саксии.
#### **6. Родителите предлагаха ли бебетата си доброволно, или бяха модели?**
Някои бяха професионални бебешки модели, но много бяха обикновени родители, които обичаха работата на Гедс и искаха детето
